Луиз Бегшоу - Страст

Мелиса се надяваше да се сближат. Тя също бе поела по пътя на учен. Поне можеха да обсъждат университетската политика.

— Твоята област е друга — изтъкна сър Ричард, когато тя заговори за това. — Във всяка наука нещата са различни.

Мелиса настръхна.

— В какъв смисъл?

— Един физик може да направи откритие, което да промени света. Какво ще кажеш за Стивън Хокинг? Той е известен. Богат — баща й бе уважаван, но отчаяно искаше да стане известен. — Историците не могат.

— Изучаването на хората е също толкова важно, колкото изучаването на слънцето и облаците, татко — сър Ричард се усмихна скептично. — Ти не си направил нито едно откритие, което може да се сравнява с тези на Хокинг, нали? — попита Мелиса язвително. Искаше да го нарани. — А вече си над петдесетте. Няма да промениш света.

— Нямаш представа какво мога да постигна — хладно каза сър Ричард. — Един ден трудовете ми ще бъдат публикувани в цял свят. Нима си мислиш, че знаеш колко важни са слънцето и облаците? Хокинг ще бъде забравен.

Мелиса повдигна вежди и изпита задоволство, когато го видя ядосан.

Той отказваше да наеме домашна помощница. Мелиса приготвяше вечеря и разтребваше къщата дори когато трябваше да учи усилено. Скоро бе изтощена и още по-малко мислеше за романтични връзки. Просто прие, че е неизбежно да следва стъпките на баща си и да се грижи за него, докато се превърне в намусен старец. Заради мъката му по майка й сърце не й даваше да мърмори. Все още се чувстваше виновна.

Когато завърши аспирантура и получи така желаното преподавателско място в университета, Мелиса започна да си ходи у дома все по-рядко. Баща й бе приключил с преподавателската си кариера и беше твърде мрачен и намръщен, за да го търпи. Работеше върху експериментите си с енергия, твърдо решен да развенчае световните митове за климатичните промени. Не можеше да го изостави, но когато колежът й предостави самостоятелно жилище, се опита да извоюва известна независимост.

Една съботна вечер през август му сервира „Пимс“ в къщата, любимия му ликьор, с нарязани на едро краставици и ябълки, докато на печката къкреха агнешки котлети, задушени със зеле и праз. Сър Ричард отпи голяма глътка, погледна дъщеря си и прочисти гърлото си.

Изглеждаше нервен. Нещо необичайно за него.

— Скъпа — заговори той.

Също необичайно. Ако имаше някакво обръщение към нея, то бе Мелиса. Сърцето й се сви. Все пак бе неин баща.

— Да, татко? Добре ли си?

Повдигна глава, стреснат, както й се стори, от загрижеността в гласа й. На лицето му за миг се изписа нещо, може би съжаление.

— О, всичко е наред. Не се тревожи. Слушай, Мелиса, трябва да се заема с нещо. Поканен съм от голяма фирма като специалист за научни изследвания в Рим. Има отпусната сума… проектът е финансиран от Дейвид Фел.

Мелиса бе чувала това име.

— Петролният магнат?

— Да. Има много пари за инвестиране, така че предлага добро заплащане и квартира — сър Ричард изпъчи гърди. — Заминавам скоро. Може би утре, ако успея да резервирам полет. Стана малко бързо, но отдавна мисля за работа извън университета — поколеба се. — Може да се отворят и възможности за бизнес, практически приложения на изследванията. Напоследък в климатологията се случват вълнуващи неща.

Вълнуващи неща в климатологията! Несъмнено.

— Може да остана доста дълго — продължи сър Ричард. — Ще се справиш ли тук?

Мелиса се опита да не издава облекчението си.

— О, да. Имам много работа. Трябва да подготвям упражнения за осем месеца.

— Тогава ще се чуваме — баща й въздъхна. — В колежа ли ще живееш, или ще се пренесеш тук?

— Предпочитам да остана там — плахо отвърна Мелиса. — По-удобно е за всичко…

Не искаше да се прибира сама в мрачната стара викторианска къща.

— Можем да дадем къщата под наем, ако искаш. Ще ти оставя пълномощно при „Симпсън и партньори“, преди да замина.

— Значи ще останеш дълго?

— Може би шест месеца — отвърна той.

Мелиса изпита срам когато сърцето й подскочи от облекчение. Твърде дълго бе живяла с родителите си. Малко свобода звучеше доста добре.

— Аз ще се погрижа за всичко — каза тя. — Да сервирам ли вечерята? Гладен ли си?

Баща й отново я погледна странно, после тромаво се приближи и я целуна по челото.

— Ти си добро момиче. Ще се грижиш за себе си, нали?

Замина на сутринта, след като хапна яйца с бекон, и Мелиса го видя отново едва след месеци.

Разменяха телефонни обаждания и редки писма. Винаги беше разсеян и зает. Мелиса даде къщата под наем на друг академик и съпругата му и продължи скромния си живот.