Луиз Бегшоу - Страст

Телефонът завибрира в чантата й и я накара да подскочи. „Успокой се, Мелиса, каза си тя, стряскаш се от всичко. Намираш се на гара «Падингтън» посред бял ден.“ Извади мобилния и погледна дисплея. Малко хора имаха номера й, а и техните бяха запаметени, но се изписа „Скрит номер“.

Може би някаква реклама. Засрами се заради паниката си. Трябваше да превъзмогне случилото се с Фрейзър, безсмислието на това насилие, или щеше да прекара остатъка от живота си в страх, озъртайки се, треперейки в сенките.

— Мелиса Елмет — каза тя.

— Мелиса, обажда се Уил Хайд. Отдавна не сме се чували.

Пръстите й стиснаха телефона.

— Уил — задъхано промълви Мелиса.

Мили боже. Наистина бе той. Би познала гласа му навсякъде. Десет години раздяла бяха заличени за няколко мига от отекващите удари на сърцето й. Гласът на Уил. Същият като в деня, когато си бе тръгнала от квартирата му.

Тялото й плувна в пот, лицето й пламна. Зави й се свят, едва преодоля шока и се задържа на крака.

— Откъде взе този номер?

— Имам доста връзки. Важно е. Слушай, Мелиса, разбрах за случилото се с теб и много съжалявам за загубата ти.

Тонът му бе делови. Това беше за предпочитане пред съжаление — последното, което й бе нужно. Възвърна самообладанието си.

— Благодаря — спокойно каза Мелиса. — Дано ти си добре.

— Не се обадих, за да си бъбрим, Мелиса. Не искам да те безпокоя, но трябва да ме изслушаш много внимателно.

Тя примигна изненадано.

— Какво?

— Искам да бъдеш в безопасност. Каквото и да сме преживели заедно, всичко е минало.

— Защо да не съм в безопасност? — попита Мелиса изплашена. Никоя от фантазиите й за нова среща с Уил не включваше подобен разговор. Световъртежът се върна.

— Слушай, няма лесен начин да ти го кажа. Мисля, че куршумът, убил годеника ти, е бил предназначен за теб.

Тя се отдръпна от опашката, облегна се на стената.

— Чакате ли? — попита едра жена със синьо палто.

Мелиса сковано поклати глава, даде й знак да продължи напред.

— Защо мислиш така?

— Тук бяха убити няколко души. Сенатор Елън Джоспин от Ню Йорк. Жена, на име Мойра Дънууди, която беше главен библиотекар в Нюйоркската обществена библиотека. Бизнесменът Дейвид Фел във Венеция.

— Съжалявам, но…

Отрицанието й се изпари. Последното име прозвуча като предупредителен сигнал. Дейвид Фел. Бизнесменът, финансирал проекта, по който работеше баща й.

— Всеки от тях е свързан с баща ти. Доколкото зная, и той е загинал при някакъв инцидент.

— Да — едва успя да изрече тя. — Но, Уил, никога не съм чувала за библиотекарката… или сенатора. А с татко загубих връзка малко преди смъртта му.

— Баща ти е имал две срещи със сенатор Джоспин, преди да се върне в Италия и да загине в лагуната. Помня, че видях съобщението в пресата. Не са били големи срещи. Тогава тя работеше в енергийната комисия и е дошъл, за да говори пред тях за консервацията. Двамата са разговаряли на четири очи. Следя действията на политиците в моя регион, помага за бизнеса.

Мелиса поклати глава. Значи баща й бе говорил пред някаква американска комисия, но какво от това? Той беше учен и обичаше да се изявява. Не бе изненадана. Би могъл след това да си дойде във Великобритания, за да се види с нея. Но кариерата му винаги бе на първо място.

— А библиотекарката?

— При същото посещение, същата вечер седеше до нея на благотворителен прием; беше гост на Колумбийския университет. Зная, защото приемът беше под моя патронаж. Той ме видя — Уил замълча. — Беше неловък момент, както навярно предполагаш. Запечата се в съзнанието ми.

Мелиса потръпна. Каква агония, какво унижение за баща й. Да види Уил Хайд в милиардерския му блясък на някакъв скапан прием в Ню Йорк. Да знае, че момчето, което е отблъснал и насила разделил с нея, може да го купи и продаде милион пъти.

— Казахте ли си нещо?

Тя се престори, че тази подробност не означава нищо за нея.

— И двамата бяхме заети — дипломатично каза Уил.

Мелиса затвори очи и вътрешно потръпна от срам.

— Две жени са се срещнали с баща ми и сега са мъртви? Хайде, сигурно се е срещал с хиляди хора.

— Не вярвам в съвпаденията. Не и при моята биография. А Дейвид Фел, третата жертва, е финансирал изследователската работа на баща ти в Рим.

— Но кой ги е убил? Защо?

— Все още не зная това. Ще разбера.

— Какво ще направиш, Уил? Ти си банкер, а не детектив.

Мълчание от другата страна. Мелиса почти го видя да се бори със себе си. Явно бе, че се опитва да я убеди, че говори сериозно за опасността, която смята, че я грози.