Христо Калчев - Спрете полета на сокола (вулгарен роман)

Козела хвърли старата си Моторола в реката, но преди това свали сим картата и я постави в разшит жлеб, в ревера на сакото. После потегли за София. Пътуваше бавно, слушаше Клиф Ричардс. Не бързаше за никъде. Знаеше обаче, че задължително трябваше да проведе още два разговора. Знаеше и друго — че трябва да го направи от стационарен телефон, преди да купи нов мобилен апарат, с какъвто в момента не разполагаше.

Беше два и десет след обед, когато молдовският гражданин Йон Марин влезе в централата на М-тел на булевард „Витоша“ и стана абонат на фирмата. Ползваше сръбския си паспорт, в който се твърдеше, че фамилното му име е Милетич. Излезе от сградата, накъса паспорта и разхвърля отделните му страници в боклукчийските кошове, които бяха по пътя. После отново, като Йон Марин се качи в колата и отпраши за Симеоново. Имаше няколко хотела там, които бяха известни и с дискретността си, и с относителното си спокойствие.

Когато се настани и излезе на терасата, извади старата си сим карта и я сложи в телефона. На седмия позив се обади Алкалай:

— Как си, „сабри“? — попита Козела.

— А ти, генерале? Поставил си ми много трудна задача, колега — отговори Алкалай.

— Искам да знаеш няколко неща. Първо, не съм евреин, така че войната с Хамас не е моя война. Второ, не съм националист и нямам нищо против оня рязан фес, който участва в управлението на държавата. Трето, „сабри“, ако бях патриот, щях да остана в България, а както знаеш я напуснах. Знаеш ли какво са казали латинците? — Козела не дочака отговора и продължи: — Уби бене, иби патрия! 1 1 „Където ми е най-добре, там ми е родината!“

Козела си пое дъх, готвеше се да продължи, когато го спря гласът на Алкалай.

— Козел… пардон, генерале! Предполагам, че съм по-образован човек от теб. И да… знам какво са казали старите римляни, не латинци „Където ми е добре, там е родината ми!“ Но искам да ти кажа още нещо, ще почнем отзад напред. И аз не съм патриот, живея в Русия, както знаеш. Колкото до Доган, той е фатална, национална грешка. Най-силният политик и най-умният политик във вашата структура Иван Костов трябваше да започне с него. Фатална грешка беше, че подцени един подлец, зад който стоят един милиард ислямски фундаменталисти. Това му изяде главата. Понеже си разменяме цитати, генерале, и аз ще ти кажа един. „Най-добрият враг е мъртвият“. Това е по втория ти аргумент. А третият — какво значи да си евреин? Исус Христос е бил евреин, Мойсей е бил евреин, да не говорим за Соломон. А самият пророк Мохамед, е праправнук на Хам, също евреин. Толкова с лекцията! Много добре знам, че не е тази причината да ми се обадиш. Какво ти трябва?

— Информация — каза Козела.

— Свържи се с Барона! — отговори Алкалай. — Всичко, което искаш и е възможно да получиш, ще ти го предостави той. Другото е твоя работа, колега. Шалом!

„Dead line“ така завършваше романа „Горки парк“ така завърши и разговора му със „сабри“. Козела се опита да го набере повторно, но линията не отговаряше.

На другия ден по обед Козела слезе в София и с ръце в джобовете и с цигара в уста влезе в бара на хотел „Шератон“. Не знаеше защо го прави, знаеше обаче едно правило от дългогодишната си практика. Най-доброто скривалище е най-откритото. Седна, поръча вестници, кафе, минерална вода и започна да ги прехвърля отгоре-отгоре, после неволно чу разговор между две от сервитьорките:

— Всички депутати са в „Радисън сас“. Това Народно събрание ни ебава майката!

Бинго! помисли той, плати и излезе. Извървя отново пеша булеварда и след триста метра влезе в хотела, който беше „визавѝ“. Тука наистина беше и много по-шумно, и като че ли по-тържествено. Преобладаваха мъжете с казионни костюми, които им стояха зле и, общо взето, не беше място за редовия гражданин. Козела обаче не беше редови. Той беше бомба със закъснител, но хората тука не го знаеха. Не намери празна маса, затова седна на бара и този път си поръча водка. Беше дванайсет и трийсет на обед. Поръчката беше направена на английски, той самият си беше направил труда да прилича на чужденец на средна възраст и, общо взето, никой не му обръщаше внимание. Козела беше любопитен човек и наблюдаваше внимателно Народното събрание, когато имаше такава възможност. Затова бързо разпозна някои от лицата, които седяха по масите на заведението. В един момент обаче шумът стихна, като че ли някой намали потенциометъра на радиото и той се обърна към изхода на заведението. През слънчевите си очила разпозна Ахмед Доган, обкръжението му и охраната.