Христо Калчев - Спрете полета на сокола (вулгарен роман)

— Предимно местни структури — отговори Маласа. — Стоят здраво на краката си и все още се изживяват като ВИС и СИК.

Козела знаеше всичко това, но знаеше и нещо повече, че е пратил друг отбор да превземе планините до южната граница и че в никой случай няма да позволи на Маласа да оглави самостоятелно глутницата. От собствена практика знаеше, че младият Ас, Любомир Лазов, ако почувства реалната сила на властта си, първото гърло, което ще пререже, ще бъде неговото.

— Ще обсъдим този въпрос, след като свършим една деликатна работа, момчета — каза Козела, после се обърна към другия млад мъж.

— Колко време прекара в Чуждестранния легион?

— Близо четири години — отговори снайперистът със сипкав глас.

— Къде?

— Първоначално Оран, после Дакар, бях в Камбоджа, във френска Гвиана, накрая в Монровия. После не поднових договора си.

— Защо? — попита Козела.

— Жега, господин генерал — отговори легионерът.

— И това е всичко? — продължи да пита Козела.

— Само който го е изпитал, знае съдържанието на тази дума — каза легионерът.

— Както и да е, Жоро — Козела махна с ръка и повика келнера.

— Момчета, вие сте на бойното поле, а там е като в джамия — не се пие. Аз съм от запаса, затова ще си поръчам една водка — после се обърна към сервитьора и каза:

— Водка „Абсолют“, минерална вода и лед за мен и два ябълкови сока за господата!

Когато останаха сами забеляза весели пламъчета в очите на Маласа.

— С какво те развеселих, момче? — попита „старият артист“.

— Защо ябълка? А не портокал например, или моркови? — попита Маласа.

— Защото аз поръчвам — кротко отговори Козела — и защото, каквото кажа, това е закон за глутницата и заповед за вас! Ясен ли съм, Жоро?

— Все още не — спокойно, но твърдо отговори снайперистът. — Искам да знам защо съм тук, генерале?

— С пълно право, момче — кимна Козела, изчака да сервират и продължи. — Имаш ли играчки?

— Не — каза легионерът.

— А предпочитания?

— Зависи от задачата и от вида на играчките.

— Нощно отстрелване на благороден елен!

Легионерът отговори, без да се замисли нито за миг:

— Девет милиметрова оптическа карабина „Щайер“ и инфрачервени очила!

Профи, помисли Козела на ум, а на глас каза:

— Начин за изтегляне от бойното поле?

— Това ще бъде моя грижа, господин генерал! — отговори легионерът. — Искам играчките и разумна цена, останалото е моя работа.

— Ще имаш играчките — каза Козела. — Какво наричаш разумна цена?

— Тя варира — отговори бившият френски войник. — Не може да е по-малка от десет хиляди зелени, но може да стигне много нагоре. Зависи от трофея.

— Точно така, — кимна Козела — целта е трудна, еленът минава за един от най-добрите стрелци на Хамас и предполагам, че е с плътна охрана.

— Къде е пусията? — попита Жоро.

— На третия етаж, в този хотел. Разбира се в момента е по-пусто от пустинята Негев.

Легионерът отново се замисли:

— Как ще получа играчките?

— Пред хотела има един стар Опел „Вектра“, под таблото е прикрепено всичко необходимо. В десния сенник има досие и снимки.

— Кога трябва да настане леталния миг? — продължи да пита легионерът.

Това момче все повече харесваше на Козела и той започна да полага усилия, за да не го покаже.

— Ще прецениш сам. Три денонощия са разумен срок, според мен!

— Да — каза мъжът. — И аз не обичам прибързаните работи. Може ли утре по същото време да коментираме цената?

— Разбира се, — каза Козела и подхвърли един плик пред него — това са хиляда евро джобни пари, Жорко. Благородният елен е в триста и единадесета, ти имаш регистрация в двеста и първа. Целта е Абу Тадж, личен гост на българския политик — Козела вложи цялата си ирония, на която беше способен в последните думи — Ахмед Доган. Предполагам, че освен личната си охрана, ислямистът ще ползва и неговата. Ориентирай се в обстановката. Утре на обед ще се обадя или ще дойда да уточним цената.

— Г-н генерал, защо направо не отстреляме Сокола? — след известно мълчание попита легионерът.

— Защото не ни е поръчано. — Козела изпи водката си, стана, погледна Жоро в очите и каза:

— Добра идея, но ще трябва да я отложим във времето. До утре, момче!

После изсъска на Маласа:

— Тръгвай с мене! — и излезе на площад Батенберг.

BMW-то беше на паркинга пред хотела, но Козела имаше още един разговор с него. А и трябваше да отдели Маласа от легионера. Тези двамата в никой случай не биваше да се срещнат, преди да е приключила операцията. Извървяха отсечката на „Цар Освободител“ до бившия дворец и влязоха в кафене „България“. Навремето това заведение се пръскаше по шевовете, а сега в единайсет часа на обед нямаше почти никой. Козела избра маса, пътьом повика сервитьора. Отново поръча водка и ябълков сок и седнаха един срещу друг.