Христо Калчев - Спрете полета на сокола (вулгарен роман)

— Ще ти задам няколко въпроса, Малас. Ще искам бързи и точни отговори. Ако не знаеш, казваш „не знам“ и толкова. Ясно ли ти е?

— Да, шефе — напрегнато отговори момчето.

Че се притеснява му личеше, но и не се опитваше да го скрие. Козела беше достатъчно печен разбойник, за да разгадае подобен театър. Запали цигара, намести се удобно, изчака да доставят поръчката и попита:

— Какво знаеш за Пламен Дишков-Кела?

— Крие се в чужбина — каза Маласа. — Според едни е в Испания, според други — в Чехия. Но е пуснат за общонационално издирване и се крие. Не вярвам да се върне доброволно в България.

— Кой е Илиян Версанов?

— О-о, лудо копеле, шефе, силен, як, див, но попадна под прожекторите и временно е извън играта.

— Оня грък… Таки?

— Джудже комплексар, ходи с гора от охрана. Истинското му име е Христофорос… еба ли му майката, забравих шибаното гръцко име.

Козела махна с ръка:

— Антон Милтенов-Клюна?

— Умна лисица, много опасен и много жесток, но и него го награби правосъдието и дълго време ще е по-нисък от тревата.

— Какво стана с Мето Илиянски?

— Изпари се — ухили се Маласа, но Козела кресна:

— Не дрънкай глупости, лайно! Къде е Мето Илиянски?

Маласа посърна, но знаеше, че е по-добре да не се прави на обиден, отпи от сока и каза:

— Твърдят, че го е повикал „човек на доверието“.

— За такива като Мето, кой може да е „човек на доверието“?

— Никой от групировките. Според някои от софийските „артисти“ е излязъл на среща със самия началник на полицията. Тогава беше генерал Васил Василев. Няма друго обяснение. В него е нямало оръжие пари и телефон. Така обясняват и свалянето на генерала.

— Добре, това е процедурата — каза Козела. — Да я приемем за вероятна. Къде е Мето Илиянски?

— Два дена са го държали в хладилна камера в кланица, после са го нарязали и разхвърляли по пещери и свинарници. Пак ти повтарям, шефе, това се говори в средите.

Козела кимна.

— Синът на Венци Стефанов? — продължи да пита той.

— Малкото Жуле? — възкликна Маласа. — Някой удря сикаджиите отвътре!

— Защо отвътре?

— Защото нарушиха основното правило — каза Маласа.

— А то гласи?…

Малас се изпъна в стола и отговори:

— Това са правила, които ти си създал, генерале. Първото и основно правило гласи: „Противоречията са между нас и сами лично носим последствията. Никой няма право да пипа семействата ни.“ Точно това правило нарушиха с малкото Жуле.

Козела беше научил всичко, което го интересуваше, но не беше свършил с урока, който трябваше да даде.

— Слушай, глупако, — каза той — никога не е съществувало такова правило, камо ли закон, иначе и до ден-днешен синовете ми щяха да бъдат живи и ти нямаше да си унищожил семейството си. А сега ставаш, взимаш колата и тръгваш за Варна. Някъде по пътя ще те спра. Предстои ти още една среща. Довиждане, Малас!

Момчето се изправи и го погледна:

— С кого ми е срещата?

— Не с Памела Андерсън, глупако! — каза Козела. — Изчезвай!

Когато остана сам Козела се прехвърли в ресторанта, изяде една пилешка супа и след час и половина се хвърли в леглото в лесидренската си къща. Всичко го болеше, но болката се преодоляваше. Отегчението и досадата обаче бяха толкова всеобхватни, че го заливаха като река.

Слабо, Козел! каза той сам на себе си. Ти си под Ниагарския водопад и целият му дебит се стоварва на главата ти.

— Докладвай, Малас! — каза Козела на другата сутрин.

— Едно на едно, шефе — отговори притесненият младок. — Освиткахме главатаря на „Монте Карло“ във Варна, но се провалихме с Любо Храбреца.

— Повтори! — каза Козела.

Беше се подпрял на един мост и рееше поглед във въздуха. Не беше достатъчно съсредоточен, знаеше, че този разговор вече е опасен.

— Повтарям — каза Маласа. — Този, който пое кикбокса от братя Маркови е в преразход, но Храбреца може да прескочи трапа.

— Слушай, младок — каза Козела. — За мъртвите или добро или нищо, нали знаеш — старо клише. Но сега, без да споменаваш нито твоето, нито моето име, ми обясни, кой по дяволите е тоя Храбрец?

Маласа направи необходимата пауза, преди да продължи.

— Трудно ми е по телефона, но въпреки това ще опитам. Бивш сержант, сол ташак на Стоил Савов. Заедно са работили в УБО и в охраната на Тато. Пратихме му две момчета, но тоя бик май ще оцелее.

— Има ли представа за поръчителите? — попита Козела.

— Надявам се, че не.

— Слушай, лайно! — повиши тон Козела. — Провалихте се със Златко Баретата, за втори провал ми докладваш в момента! Третият ще ти струва главата! Не ти говоря глупости, момче! Забрави тоя телефон. Ако ми трябваш, ще те потърся.