Христо Калчев: Студен огън

Лия постъпи на работа в бар „Славия“. Беше в началото на зимата, мрачна и дъждовна, една от най-бедните зими в живота ми. Пишех роман за крадец, измислен герой, повлиян от руските „воры“. Седях цял ден над машината, а вечер прекосявах Докторската градина, влизах в бар „Славия“ и оставах там до полунощ. Пиех ром, питие, отсъстващо от ценоразписа. Валентин Бармана, мой съученик от вечерната гимназия, правеше изключение и ми позволяваше да внасям бутилки на бакалски цени. Внушавах си, че търся типаж, че прониквам в психологията на престъпния свят, че търся физическото изображение на героя си, за когото, сега си давам сметка, нямах и смътна представа. Пиех ром, общувах вяло с клиентите, понякога водех жени вкъщи, както казваше Валентин, „жени, натежали от самота, загубили доверие в нощта“.

В началото на декември държавен контрол направи проверка на бара и откри вода във всички бутилки, с които Валентин работеше. Това беше краят на моето спокойно съществувание. Валентин беше подведен по някакво постановление. В една от най-студените сутрини на февруари прочетоха присъдата. Валентин влизаше в затвора за седем години. Няколко дена по-късно Лия прие бара…

Беше излязла първата ми книга с разкази и започваше да се радва на успех. Тогава все още мислех, че успехът се измерва по критическите отзиви и ликувах като дете на полуграмотните рецензии по страниците на разни второстепенни вестници. С хонорара, срам ме е да спомена размера на сумата, но със самочувствието на Крез, аз влязох в бара в момента, когато Иван Дагоров, шефът на заведението, учеше Лия на двойно счетоводство. Първото ми впечатление от тази жена беше много силно. Почувствах болки в очите… толкова нечестиво красива ми се видя, въплъщение на сатана изкусител с очи на „агнец божи“… Прибрах се вкъщи, пъхнах в джоба екземпляр от книгата, поскитах час-два в мъртвия февруарски студ и премръзнал, с болки в ушите, влязох в бара. Заварих Лия сама в очакване на първите посетители. Постоянното присъствие беше свикнало с липсата на дневен барман и идваше след седем. Застанах срещу Лия, постоплих се, запалих цигара.

— Казвам се Иван Троев — казах. — Аз съм от антуража, нещо като инвентарен номер… Ще трябва да свикнете с присъствието ми!

— От милицията ли си? — попита Лия с присъщия си безцветен маниер, който често бърках с отегчение.

Извадих книгата.

— Как се казвате?

— Лия.

— За първи път чувам такова име?

— Всъщност Лилия…

Написах: „На Лия!“, подписах се, подадох й книжката.

Лия я повъртя в ръце, с професионален жест обърна на „тиража“, отвори касата, бутна книгата вътре и попита:

— Какво ще вземеш?

Никога повече не пих ром на бакалски цени.

Клиентелата на бара се разрасна. Лия работеше от два следобед до десет вечерта, но никога не затваряше преди дванадесет. Още първата вечер в заведението влезе прецъфтяла красавица на неопределена възраст, мина зад бара и седна на единствения стол. Веднага разбрах, че това е майката на Лия. И в нея имаше нещо от расата на дъщеря й, но и в най-добрите си години не беше притежавала и йота от поболяващия чар на онази флегматична котка. Лия й направи кафе, посочи ме с пръст, каза: „Той е писател… или нещо подобно“, и с ледено изражение продължи да обслужва клиентите си.

— Какво пишете? — попита Райна Манова, една жена, която скоро щях да намразя.

— Белетристика — отговорих колкото може по-скромно.

— Доходно ли е?

— Не.

— Пишете криминални романи, те са доходни! — подхвърли Манова, преди да ми обърне гръб. Мина повече от година, преди за втори път да забележи присъствието ми.

Появяването на Лия предизвика известните самци на София. Започна парад на мъже със самочувствие и заведението доби шик, който трудно можеше да се предвиди. Валентин „повлече крак“ и след него целият персонал беше подменен. Новият управител бързо откри както „златната мина“, така и „подвижните пясъци“. Затвори бара за една седмица, а когато подновиха работа, леките столове бяха сменени с тежка тапицирана мебел, вместо мокет постлаха имитация на персийски килими, кристални аплици, стереоуредба в състояние да озвучи стадион, нова машина за кафе, коктейл — миксери. Ремонтът предизвика прекатегоризация и заведението поскъпна два пъти. Тези нововъведения се отразиха зле на джоба ми, увеличиха дълговете ми и нарушиха равновесието ми за години.