Дийн Кунц - Студен огън

Част първа

1

2

3

4

5

20-22 АВГУСТ

1

2

3

4

5

24-26 АВГУСТ

1

2

3

4

5

Част втора

27–29 АВГУСТ

1

2

3

4

5

6

7

8

Част трета

През остатъка от 29-ти август

1

2

3

notes

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

15

16

17

На Ник и Вики Пейдж, които знаят как да бъдат добри съседи и приятели — стига само да поискат.

И още на Дик и Пати Карлан — едни от малкото във „Холивуд“, запазили душите си — и винаги такива ще останат.

Животът ми е по-добър затуй, че всички вас познавам.

По-странен, ала по-добър!

Част първа

Героят и приятелят

В истинския свят,

както и в мечтите,

нищо не е точно тъй

както ни изглежда.

Живот без смисъл

не може да бъде роден.

Поемаме някаква мисия,

в която се кълнем —

а инак отвръщаме на зова

на черния рог на смъртта.

Без малко по малко и с мъка

да дирим целта в живота,

не грее в очите ни светлина;

живеем в жестока борба —

или пък кръвта ни обагря

самоубийска кама.

Книга на преброените тъги

1

Още преди събитията в супермаркета, Джим Айрънхарт трябваше вече да е разбрал, че се задава беда. През нощта сънува ято огромни косове, които го преследват през някакво поле, надават крясъци наоколо му и го нападат с извитите си човки със заострената точност на хирургически скалпел. Като се събуди, едва дишаше и бавно се отправи към балкона да глътне малко свеж въздух. Но в девет и половина сутринта горещината — вече беше тридесет и два градуса — само усили у него чувството, че се задушава.

Продължителният душ и бръсненето го освежиха.

В хладилника се подмяташе само парче изсъхнал кейк „Сара Лий“. То приличаше на лабораторна посявка от нова, изключително жизнеспособна култура ботулинус 1. Трябваше да умре от глад или да излезе навън в убийствената като в пещ жега.

Августовският ден беше толкова зноен, че птиците — извън пределите на лошите сънища — предпочитаха клонака на дърветата пред опърлената от слънцето шир на южнокалифорнийското небе; бяха накацали по разлистените клони, чуруликаха от време на време, и то без желание. Кучетата притичваха безшумно, с бързината на котки по тротоарите; нагорещени като тиган за палачинки. Нито един мъж, жена или дете не поспираше да разбере дали циментът е достатъчно горещ, за да се опържи яйце отгоре му, приемайки, че това е по-скоро въпрос на личен скептицизъм.

След леката закуска на засенчената с чадър маса на откритата тераса в едно крайморско кафене на Лагуна Бийч, Джим пак се изнерви и целият плувна в пот. Това беше един от онези редки случаи, когато откъм Тихи океан не полъхваше никакъв ветрец.

Отправи се към супермаркета, който отначало му се струваше като спасително убежище. Беше само по бели памучни панталони и тъмносиня тениска, та климатичната инсталация и студените вълни, които лъхаха от хладилните щандове, му действаха освежаващо.

Когато го връхлетя пристъпът, се намираше в отдела за сладки и тъкмо сравняваше съставките на целувките с тези на ананасово-кокосово-бадемовите пръчици, опитвайки се да прецени кое от двете е по-малкият диетичен грях. В сравнение с други подобни явления, неговият пристъп не беше кой знае какъв — без конвулсии, без неудържими контракции на мускулите, без ненадейни реки от пот или брътвежи на странни езици. Той просто се обърна рязко към купувачката до себе си и каза:

— Спасителен мост.

Тя беше на около тридесет, носеше къси панталони и потник и беше достатъчно хубава, за да предположи човек, че през главата ѝ са минали милион досадни мъжки покани. Сега вероятно реши, че той се опитва да я сваля. Погледна го предпазливо и попита:

— Моля?

„Отпусни се — рече си той. — Не се плаши.“

Затрепери, но не от климатика, а заради няколкото вътрешни потръпвания, които пробягаха през него като змиорки. Цялата сила се изпари от ръцете му и той изпусна пакетите със сладките.

Смутен, но неспособен да се контролира, повтори:

— Линия на живота.

— Не разбирам — рече жената.

И макар това да му се беше случвало неведнъж досега, Джим отвърна:

— Нито пък аз.

Тя стисна кутията с ванилови вафли, сякаш щеше да му я метне в лицето и да се втурне да бяга, ако реши, че има пред себе си вестникарско заглавие: „МАЛОУМЕН ЗАСТРЕЛВА ШЕСТИМА В СУПЕРМАРКЕТ“. Но все пак беше достатъчно добра самарянка, че да остане още малко — колкото да попита: