Христо Калчев - Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)

— Ела, келеш! Сядай тука и мълчи! 1 1 Запазен е правописът от хартиеното издание. — Бел.ел.кор.

Любомир Лазов не хареса този тон и опита да защити достойнството си.

— Защо ми говорите така, г-н генерал? — в гласа му се почувстваха обидени нотки, но Козела не беше човек, който би се трогнал от такава интонация.

— Сядай, преди да съм те пребил! — кресна Козела. — Сядай и отговаряй! Ти си на тест!

Младият бандит почувства по интонацията на партньора си, че е по-добре да не възразява. Когато застанаха очи в очи Козела попита:

— Имаш желание да оцелееш, нали?

— Да, генерале! — измънка младият Ас.

— Тогава ще ти кажа нещо предварително! — Козела запали цигара и се облегна удобно в канапето си. — Аз знам отговорите на въпросите, които ще ти задам. Важно е и ти да ги знаеш, младок! Сега решаваш съдбата си! Колко гангстерски групировки съществуват в България?

След известно колебание младият Ас отговори:

— Седем ако не ме лъже паметта…

„Седемте стълба на мъдростта“ помисли Козела вътрешно развеселен.

— Кои са те, младок?

— Вие ги знаете, генерале! — отговори Аса. — На някои от тях сте създател, на други унищожител!

— И все пак? — продължи да пита Козела.

— Може ли лист и хартия?

— Това е разумно, Любчо! — каза Козела и му подаде необходимото.

С нервния си разкривен почерк малкият Ас изписа имена и фирми, които Козела и без това знаеше. Нямаше нищо сензационно в информацията, която младият келеш можеше да му даде, а и той не очакваше сензация. Той просто трябваше да намери „острието“, което да го замести. Кой знае защо си въобразяваше, че този хлапак, направил всичко възможно да унищожи семейството си, е бъдещият млад Козел.

— Слушай, Малас!

— Как? — попита младокът.

— Мал-ас — бавно и разчленено каза Козела — това значи малък Ас, глупако! От днес нататък това е твоето прозвище и ти си мой роб. Не си въобразявай, че можеш да предприемаш каквато и да е била крачка зад гърба ми. Сега ще ти задам още няколко въпроса, които ще ти решат живота. Знаеш ли какво е вълк единак, Малас?

— Да — недоразбрал отговори младокът — вълк, лишен от глутница.

— А глутница? — попита Козела. — Тогава какво е глутница, глупчо?

— Вълци единаци, събрали се по силата на обстоятелствата!

— Почваш да влизаш в час, Малас, — каза Козела. — Значи да преговорим урока. Вълк единак е лесна плячка, вълци на стадо…

— Глутница — обади се Маласа.

— Точно така, Малас — глутница. Точно това искам от тебе. Искам да създадеш глутница от вълци, които живеят с чувство, че са единаци. Когато дойде време за действие, аз ще ви кажа кога, къде, и как. Дотогава нито ще знаеш къде съм, нито ще имаш контакт с мен.

— А ти с мен, г-н генерал?

— О, ти си лесна плячка Малас. Ти дори вълк не си още. Виждаш ли тези две чанти? Те са пълни с пари! Твои пари, момче. Ще ти ги дам, когато поискам и както поискам, но ядосаш ли ме ще умреш от глад. А аз съм ти много гневен, Малас. Заради тебе се наложи да убия баща ти!

После мълчаха много дълго. До степен младокът да се заблуди, че Козела е изпаднал в сънен унес.

— Това ли е всичко, г-н генерал? — тихо попита той.

— Това са част от нещата, Малас! Сега ще ми отговориш на няколко въпроса! Пиеш ли?

— Не съм въздържател, но не съм и алкохолик.

— Пушиш ли?

— Умерено. Не прехвърлям десетте цигари дневно.

— Друсаш ли се? Внимавай в отговора, момче!

— Не-е-е, г-н генерал. Аз съм внук на кръчмар и никога няма да забравя една фраза: „Никога не ползвай това, което продаваш“.

— Последен въпрос, Малас? Много внимавай в отговора? Убивал ли си?

— Лично ли? — тихо попита Маласа.

— Ще минем и на конкретиката, Малас! Да или не?

— Да, г-н генерал! Имам четири лични и четири индиректни жертви.

Козела отново направи дълга пауза. Стоеше със затворени очи, понеже светлината падаше така, че зениците му не се виждаха.

— Почваш да работиш, хлапак!

— Наричай ме Малас, генерале! — изфука се младокът.

— Ще те наричам както си искам, лайно миризливо! — кротко каза Козела. — Стани! Тези чанти с пари са твои. Но ще ги получиш, когато искам и щом реша. В онзи бял плик има паспорт, фалшив, разбира се, и хиляда евро. Вземай ги и изчезвай! На летището на Фиомичино ще вземеш полета за Атина. Днес е сряда. Аз ще те потърся в понеделник. Не го ли направя, да знаеш, че не съм ти простил за баща ти, боклук такъв! А иначе спазвай морала на дядо си, ако искаш да оцелееш. Никога не ползвай това, с което търгуваш!