Христо Калчев - Студен огън

— Петър е влюбен в тебе.

— Глупости, още ли?

— Ти си сляпа!

— Добре, кой тогава?

— Какво ще кажеш за Васил и жена му?

— Васил Каров?

— Да.

— Ще се съгласи ли?

— Остави на мен!

Лия отново плесна с ръце.

— Значи… Документите, датата, Карови… Ще им дадем обяд някъде!

— Ти ще сготвиш нещо вкъщи! — казвам, сигурен, че това ще я зарадва. Но аз самият не изпитвам никаква радост.

Отново става сериозна.

— Трябва да помисля за менюто! Не сега, вкъщи… Искаш ли да извикаме майка ти?

— След това ще идем при нея.

— Моите не искам да ги видя! Ще ти се разсърдя, ако ги поканиш зад гърба ми.

— Няма да ги каня.

— Това е всичко… като че ли, а после целия юни усилена работа и в Балчик… Много обичам, когато знам какво имам да правя месеци напред!

— И после бебе! — казвам аз.

Лия се прави, че не чува, но руменината се връща на лицето й, ръцете й треперят, свежда поглед и се преструва, че търси нещо в чантата си. Премествам се до нея. Лия е притихнала, очакваща прегръдката. Ръката ми обгръща раменете й. Мълчим. В двора на ресторанта тичат деца, чувам: „Реката тече обратно!“ и, кой знае защо, това ми се струва смислено.

П. П. За сведение Лия роди момче, три килограма и седемстотин грама, дълго петдесет и четири сантиметра, на девети февруари, под знака на водолея. Сина си нарекохме Васил в чест и от признателност към нашия приятел и кум Васил Каров.

Иван Троев

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4844

Издание:

Христо Калчев. Студен огън

Второ издание

Редактор: Георги Димитров

Коректор: Катя Петрова

Предпечатна подготовка: „Камея“ ООД

© Христо Калчев, 1999

© Издателство „Световит“, 1999

„КАМЕЯ“ ООД, предпечатна подготовка