Христо Калчев - Студен огън

Влиза Борис по халат, свеж, отдалече ухае на парфюм, още мократа му коса е прибрана зад ушите. Прилича по-скоро на проспериращ интелектуалец, отколкото на мошеник от непманския бранш.

— О, Лия, добре дошла! — Целува ми ръка. — Какво те води у нас?

Децата го връхлитат „из засада“, висят по ръцете му, малтретират го, но това сякаш му доставя удоволствие.

— Бих искала да поговоря с теб… по работа?

— Слушам те! — Борис освобождава едната си ръка от децата и разбърква кафето.

— Работата е деликатна… Бих предпочела да говоря насаме!

— Аз нямам тайни от Мария — казва го машинално, умът му е другаде. — Говори спокойно!

— Ще изляза — казва Попова, но Борис я задържа за ръката. — Провалихте ли се?

Нервите ми не издържат.

— Провалихме се! И ти включително!

Борис прихва, смехът му е весел, думите ми не предизвикват страх у него.

— И аз? Защо, по дяволите, ако си любезна да ми кажеш!

— Защото утре „стопаните“ ще почукат и на твоята врата!

— Така ли? И какво ще искат от мен?

— Отчет за фактурите, на наличността, на връзките…

— Във всеки момент съм готов да задоволя любопитството им. — Видът му показва пълна увереност в казаното.

— Целият бранш е в затвора, а ти симулираш спокойствие! Пред кого разиграваш този номер?

Борис остави сина си на килима, стана, запали цигара, усмихна се окуражително на жена си.

— Има си хора за затвора, моето момиче. Но Борис Попов не е от тях. Аз имам семейство, свикнал съм на удобства, пия скъп алкохол, ползвам вносна козметика и т.н. Ако един човек реши да запази навиците си, трябва да се пази от алчност и да не допуска да падне в трапа. Аз не съм допускал и няма да допусна! Запомни го добре!

Борис допи кафето, седна. Лицето му за миг не промени настроението си, гласът — мекотата.

— Искам да ти кажа нещо, ама наистина частно. Доколкото виждам, ти си човек от нашата порода. Браншът е пълен с простаци, а кой трябва да лежи в затвора, ако не простакът? Не оставяй никъде писмени доказателства, говори колкото може по-малко и се пази от алчност! Тогава угрозата от затвор няма да съществува и за теб! — Борис отново взе сина си на ръце и предостави коляното си на малката. — Сега, ако нямаш кой знае какви планове, Мария и аз те каним да останеш за обяд!

Спокойствието и куражът му ми късаха нервите. Благодарих, извиних се с несъществуващи ангажименти и си отидох. В „Бразилия“ заварих Роберта. Изглеждаше спокойна, но ръцете й трепереха. При наркоманите е трудно да се определи къде свършва страхът и къде започва „гладът за стъф“. Предадох й разговора с Попов. Роберта каза:

— Той по традиция остава чист. В средите е известен като Екзарха. Свободата може би предпочита Караджата, но за да останеш на свобода, което е съвсем друго, иска се да бъдеш Екзарх!

Моята бележка е предизвикала масово възмущение. Показаха ми оплакванията. За чест на Латин той не беше реагирал на репликата. Посъветваха ме да се скрия, докато се усмирят духовете. Един от най-добрите начини да изчезна беше да приема службата в културния център в Прага.

Беше вторник сутринта, обещах до четвъртък да дам отговор.

Вдигнах се и отидох у Латин. Отвори ми жена му, въведе ме в спалнята. Професорът беше на легло.

— Държиш се като копелдак! — каза, като ме видя, но нито в гласа му, нито в очите имаше злоба. — Не ти увря главата, а?

— Не.

— Ела, седни! Ако ти беше увряла, нямаше да те уважавам! Човек, който не устоява позициите си, е мухльо, а аз мразя мухльовците! Предпочитам копелдаците като теб! Навремето и аз бях във вашата банда!

Седнах до леглото му. Латина донесе водка, лед и тоник, пих…

— И какво, разлаяха ли се кучетата?

— Разбира се!

— Но на тебе… как се изразяваха сега… Не ти пука, нали?

— Не особено. Получих предложение да замина за Прага, в Центъра.

— Прие ли?

— Не още, но ще приема. Такова отсъствие не може да не действа освежително.

Латин се замисли и дълго не чух гласа му.

— Ще трябва да отложиш това пътуване!

— Защо?

След нова пауза професорът каза:

— Щях да те търся…

— Във връзка с романа?

— Във връзка с Лия.

Изтръпнах.

— Лия?

— Обади се зет ми. Предупредили го, че отново ще трябва да я пораздрусат. Дано не се окаже сериозно!

Допих водката и хукнах да я търся. Късно. Лия отново беше прибрана за следствие.

Изгаря ме студен огън. Треперя. Имам нужда от „стъф“. Жълти котки разкъсват стомаха ми. Боли ме душата! I had an accident! (Катастрофирах! — англ.) Лежа в затвора… и те лежат! Курви, крадли, изметът на света. Утре е делото… Изгаря ме студеният огън на страха!