Христо Калчев - Студен огън

— Иване, имам една молба, последната… Кълна ти се!

— Какво става с тебе, Лия?

— Моля те, използвай връзките си в Съюза… Нека ми възложат някакъв английски разказ за превод. Безделието ме убива!

Оркестърът смени темата.

— В понеделник това ще бъде първата ми работа! — казах аз.

Лия вдигна глава за целувка.

— Знаеш ли какво мислех да направя в понеделник? Готвех се да те напусна!

Превеждам „Случай в Палермо“ от Ърскин Колдуел. Най-накрая ми възложиха самостоятелна книга. Петър прави сверката на английския и българския текст, Иван редактира окончателния вариант. Имам чувството, че работата върви. Дано това чувство не се окаже измамно. Иван пише в спалнята с памук в ушите. Моята машина го разсейва.

Днес, най-късно утре, ще ударя последната точка и най-малко седмица няма да погледна книга. Ще помоля Иван да ме заведе в Петрич. Черешите са узрели вече…

Лия работи с увлечение. С първите няколко разказа очупи българския си език и започна да „пипа“ почти професионално. Не е честолюбива, не се дразни, когато я поправям, опитва да схване основанията на корекциите, а това ме кара да мисля, че ако не й омръзне, от нея ще излезе приличен преводач.

Петър Вълков идва всеки ден. Влюбен е повече от всякога, но Лия или е забравила, или не забелязва. Прави му кафе, говорят само по работа, после доста грубо казва: „Изчезвай! Сядам да работя!“, и Петър, симулирайки, че острият й език го забавлява, наистина бърза да изчезне.

Баща й се опитва да я хване по телефона, моли ме да му ходатайствам за среща. Лия отговаря: „Прати го по дяволите! Работя… и въобще кажи му, че не искам да го виждам!“

Новата й страст е готвенето. Купих й готварска книга и оттогава не се е случвало два пъти да сготви едно и също меню. Чрез Мима купи долари и се снабди с цялата гама на подправките. Кухнята мирише ту на къри, ту на базиликум, ту на кайенски пипер. Предлагат я за член на кабинета на преводачите, но докато не я приемат, няма да й кажа нищо. Лия все още не е в състояние да понесе и най-малкото разочарование.

Днес предадох „Случай в Палермо“ и взех за превод „Ловецът на микроби“, книга, посветена на дейността на Пастьор. Истински ад! Ще ми трябват медицински и биологически речници. Къде, по дяволите, ще ги намеря? Освен да пиша на Мима в Брюксел? Иван е на съвет в Киноцентъра. Ще отида да го взема и ще обядваме някъде на открито…

— Харесват ли ти карначетата? — питам.

— Не особено. Направи ми едно удоволствие!

— Кажи?

— На връщане ще караш ти, а аз ще пия малка сливова ракия!

— Дадено — съгласявам се аз. Лия сияе като дете. Ракията веднага променя цвета на бузите й. — Трябва да разпределим времето си! Това ще бъде напрегнато лято.

— И за мен! Пастьор ще ми разгони фамилията! Ако успея да преведа тази книга, ще поискам да ме приемат за член на академията, отдел микробиология.

— Ти ще бъдеш най-красивата академичка! — казвам аз.

— Харесваш ли ме?

— Прелестна си.

— Целуни ме! — Целувам я. — Кога започват снимките?

— В края на юни.

— Още един месец… Трябва ли да правиш нов вариант?

— Сигурно. Във всеки случай юни ще бъда зает.

— А после?

— После ще идем във Варна!

— Варна?

— Не искаш ли?

— Предпочитам да идем някъде само двамата!

— Ще върнем картите и ще идем другаде… да речем, в Балчик?

— Чудесно! — Лия плеска с ръце. Още един детски жест, който някога обичах. — И аз ще използвам юни. Ще опитам да вникна в стила и да намеря в речниците медицинските понятия. Искам да отида на курорт с чувството, че съм го заслужила.

— Заслужи го — казвам, — а ако наистина бъдеш добро момиче, ще ти направя един подарък!

— Няма да отворя Пастьор, докато не ми кажеш какъв ще бъде подаръкът!

— Бебе! — Чувствам пълно крушение, с труд потискам паниката си.

Очите й се промениха, станаха сериозни, руменината слезе от лицето й, дишането й се учести.

— Наистина ли искаш дете?

— Разбира се! — Господи, аз съм подъл лъжец!

— Тогава защо не искаш да се оженим?

— Кой ти е казвал, че не искам?

— Не си отворил дума досега!

— Имахме работа, забравях… Още на Каваците ти казах, че искам да се оженим!

— Не ми напомняй за Каваците! Ще направим така. Аз ще се обадя на д-р Анадолийски, ще го помоля да изготви документите и ще взема дата за брак. Някой делник, съвсем скромно! Само ние и свидетелите! Искаш ли?

— Да.

— Кои ще вземем за кумове? Петър…