Христо Калчев - Спрете полета на сокола (вулгарен роман)

Малас я свърши като „кучето на нивата“. Вместо истинската цел, простреля брата на Клюна и вместо в сърцето, в гъза.

Боже, какъв глупак! мислеше Козела, загледан в телевизията. Имаше сериозни световни новини. Погребваха Рейгън. Умря един светец и легенда като Мичмана. В Америка си отиде Рей Чарлс, човек, създал емоция на минимум три поколения и личен приятел на България, макар че тази новина протече между другото.

Козела се обади на Сотан и Малас и ги покани в една крайпътна кръчма в Долни Богров. Той представи нещата като покана, но всъщност това беше заповед. И нито един от двамата младоци не си въобразяваха, че могат да не я изпълнят. После се обади на Плъха и на ескадронистите и ги разположи наоколо.

Отивам си! мислеше Козела. Майната им! Да става, каквото е рекъл Оня! Йехова, Мохамед, Буда, Господ бог, все в гъза! Да се оправят както знаят!

Малас влезе в заведението с шест души дебеловрата охрана, остави ги до вратата и бавно тръгна към него.

— Слушай, Лазов! — каза Козела. — Махни охранителната декорация, да не я махам аз! Да те чака на пет километра от тук, минимум! Посоката избери ти, но не се заблуждавай, че ще ме подведеш, момче! Действай!

Маласа беше свикнал с острия нрав на шефа си и нямаше нужда от повече приказки. Отстрани охраната и се върна в заведението. Дори понечи да тръгне към масата му, но Козела го спря в движение. Посочи му маса и зачака най-критичната среща в живота си. Ако Исус дойдеше сам, щеше да е добър знак. За голямо съжаление, входът на заведението почерня от коли и от тях слязоха Джоана или Джуит, както й беше истинското име, фон Веер, Бенина и Исус. Кой знае защо обаче от третата кола се смъкна Джон Хакел. Приближиха към масата, в плътно обкръжение около Юдит.

— Шалом! — усмихнат каза Козела.

— Мархаба! — отговори през зъби еврейката, която беше поне генерал от сигурността.

— Защо ни викна тук, Козел?

— Виждате ли го този млад мъж? — каза той и посочи Сотан. — Оттук нататък се оправяйте с него! Пратката лети към България, аз в обратната посока.

— Ти се справи, генерале! — каза Юдит.

— И ти, колежке! — каза той. — Никога, под никакъв претекст не искам да ви чувам имената!

— Докато те обрежат — обади се фон Веер.

— Мен не могат да ме обрежат, аристократе, но на тебе ще ти пръснат гъза! Надявам се съзнаваш, че не говоря за взрив!

— Генерал Иван Милетиев! — обади се Юдит.

— Не ползвайте това име, мадам! От днес този рус ариец ще ме замести! Не ме търсете под никакъв претекст!

— И аз ли? — попита Джон Хакел.

— Слушай, германски евреино, с швейцарско поданство! — каза Козела. — Ако искам да играя партия шах с някой, ще избера Морис Алкалай. Но ако ми трябват памперси, ще те потърся! Дотогава, оставете ме на мира. Създал съм ви структурата, оставил съм и началниците й.

— Кои са началниците? — попита Юдит.

— Някъде из Билденберг, мадам! — отговори Козела. — Принудихте ме да приема вашата кауза! Задължихте ме да играя в чужд театър! Не искайте от мен обаче да правя вашата мисия моя! А сега си ебавайте майката! Който е разбрал, разбрал! Може и да ви го преведа, но от днес нататък единственото нещо, което ще приема от вас са некролозите ви, ако ми ги изпрати онзи млад ариец там, когото оставям да ме замести! А сега сбогом, колеги! Време е и на Козел да се оттегли в пенсия!

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5934

Издание:

Христо Калчев. Спрете полета на сокола

Българска. Първо издание

ИК „СВЕТОВИТ“, София, 2004

ISBN: 954-976-166-5

„Където ми е най-добре, там ми е родината!“

Чаша Кафе, моля!

С мляко, със захар или чисто?

Просто, чаша кафе и чаша минерална вода!

„Нежна е нощта“ Ф. Скот Фитцджералд.

Фамилна прилика

Предприятие за износ на плодове.

Посредник.

Братовчед.

Винаги намирам своето богатство, независимо къде го търся!

Който помага навреме, помага два пъти.

Виждал ли си как влиза куршум в…