Христо Калчев - Спрете полета на сокола (вулгарен роман)

— Не — каза Козела. — Ахмед Доган…

После се провикна пак.

— Момче, без „Гараш“ торта!

— Как се казваш? — попита Бенина на аерогара София.

— Сотан — отговори Исус.

— Така ли? — презрително го погледна тя. — Аз съм лейди Даяна!

— Приятно ми е, лейди Ди! — каза младият рус нахалник, на когото не му липсваше нито самоувереност, нито нахалство. — Нищо не ви задължава да общувате с мене, Ваше височество, но ако решите друго, аз съм насреща!

— Мисля, че предложението е разумно — каза Бенина и не продума до кацането в Мегало Кастро, а пътят беше дълъг и с прекачване.

Летяха от София до Атина, преспаха в хотела на аерокомплекса, всеки в отделна стая, разбира се. Видяха се като непознати в бюфета на гарата, където тя пиеше кафе, а той дояждаше някакъв хамбургер. После се срещнаха на терминала. По документи бяха семейство и по християнската логика трябваше да се държат като такова. Минаха безпрепятствено през граничния митнически контрол и седнаха един до друг в един В-737. Все още не бяха разменили нито една дума. В самолета за двеста души пътници пътуваха двайсет. Бенина си беше купила някакво списание за модни и светски клюки, а русолявият нахалник извади от пътната си чанта книга, подгъната на седма страница, докъдето беше стигнал.

Какво ли чете този келеш? мислеше Бенина, без да смее да се поддаде на любопитството си. Не от страх го правеше, тя просто осъзнаваше, че всякакво внимание към него можеше да бъде изтълкувано превратно.

В един момент, докато четеше някаква холивудска информация, чу „съпруга си“ да произнася на изумителен за нея английски:

— A cup of coffee, please! 2 2 Чаша Кафе, моля!

— With milk, with sugar or pure? 3 3 С мляко, със захар или чисто? — попита стюардесата.

— Just a cup of coffee and glass mineral water, please! 4 4 Просто, чаша кафе и чаша минерална вода!

Бенина настръхна. Тя беше подценила това бандитче, а в професия като тяхната подценяването беше равностойно на самоубийство. Този, който се беше представил с някакво измислено име, отвори книгата си и се зачете. Когато стюардесата обаче му донесе кафето и той пусна металната маса пред себе си, за миг остави романа на седалката между тях двамата. Тогава с периферното си зрение Бенина прочете „Tender is the night“ F. Scot Fitsgherald 5 5 „Нежна е нощта“ Ф. Скот Фитцджералд. .

Не може да бъде, помисли младата агресивна тигрица, която знаеше много за себе си. Знаеше, че е еврейка, че е безмилостна като невестулка, че е развратна курва, но не че може да е наивна. Беше й ново като чувство, а по тази причина това я гневеше.

— Слушай ти, как ти беше името? — започна тя.

— Да, мадам! — неангажирано каза блондинът докато отпиваше от кафето.

— Не си ли закъснял с този автор?

— Много е възможно! — отговори Исус. — Закъснях и с други неща, по-значителни или по-маловажни, но аз съм атеист, лейди Ди, а ние от нашата секта не сме свикнали да се изповядваме!

После младият нахалник си вдигна книгата и докато допиваше кафето си прелетяха от Деканезите до Крит. После си прибра книгата в чантата. Не си сложи колана, въпреки заповедта на стюардесата и кацнаха в Мегало Кастро.

— А сега? — попита Бенина.

Момчето я погледна със синьо-зелените си очи и отговори просто:

— Аз имам инструкции, предполагам, че и ти Бени! Отсега нататък ще те наричам така, колкото и да ти е неприятно. Излезем ли живи от този рай, върви на майка си в путката, нагла курво! Но тук аз съм капитанът на кораба! И още нещо искам да ти кажа… за последно — какво чета е моя работа, кого убивам — също. Отговорът на единствения въпрос, който можеше да ми зададеш, го чу. Не се опитвай да потъваш в тази тематика, ако искаш да опазиш прелестния си задник!

— Ти си вулгарен простак! — без да осъзнава, започваща да го харесва, каза Бенина.

— Без съмнение! — отговор Исус. — Но понеже идват за нас, този разговор временно е приключен.

А че идваха за тях, знаеше само той. Козела му беше показал снимка на Флора и Осип, беше му казал много повече — къде е Влад Аберман, как да общува с него и какви са пълномощията му. Беше му казал и още нещо. Че сексуалното изкушение, с което ще пътува, работи за две разузнавания, които награбят ли това, което се третира като понятие ноу-хау, ще пратят и двамата в „преразход“. А и не само тях. Всички, които по някакъв начин са били свързани с „Пътя на коприната.“

— Госпожа Марин? Аз съм Сотан — каза Исус. — Това е жена ми, Бени!

— Чаках ви! — отговори Флора.