Христо Калчев - Спрете полета на сокола (вулгарен роман)

— Време е да се връщаме, колежке! — каза Сотан. Име, с което тя нито щеше да свикне, нито щеше да ползва.

— Ти командваш парада, милорд! — влагайки цялата ирония, на която бе способна, каза тя.

— О, в това не се съмнявай, скъпа! — без грам емоция отговори той. — Оттук до аерогара София си моя робиня. Там не е изключено да си разменим ролите, но не разчитай много на това!

— Сбогува ли се със семейството на генерала? — попита Бенина.

— И това не е твоя грижа, — отговори младокът — нито твое задължение. — Ако искаш, напиши писмо!

— И какъв, по дяволите, ще му бъде текстът?

— Сбогом. Извинете. Никога повече няма да Ви досаждам! — отговори той.

Таксито ги закара на аерогарата, после кацнаха в Атина. Полетът за България беше на другия ден, но имаха резервация в хотел „Елиос“ на булевард „Василиус Втори“ и затова се отправиха за там. Сотан даде десет евро, багажа и ключа на пиколото и й каза през рамо:

— Отивам в бара! Ако ти трябва нещо, потърси ме!

След половин час Бенина застана до него.

— Ти си много нафукано копеле! — тихо каза тя.

— А ти, нагла кучка, която мисли, че всичко е безнаказано! Сериозно ли мислиш, че не знам с кого говори в София?

— На прослушване ли съм? — попита Бенина.

— Не, под контрол! Залогът е голям, а предателите — много! Нямам нито едно основание да ти вярвам.

— Би ли ми казал как се казваш, Сотан?

— Не още, — отговори той, — но мога да ти предложа вечеря!

— Ти работиш при Козела, нали?

— А ти, при Ариел Шарон! — разсеяно на пръв поглед и съсредоточено фактически отговори Исус. — Не ми задавай въпроси, Бенина! Ако реша да се разкривам пред теб, ще го направя сам.

— Барман! — каза тя. — Един коктейл „Morning glory“ и порция зелени маслини!

Исус чуваше всичко това, но имаше още работа, преди да погледне на този сексуален изтребител като на жена. Вътрешният му глас му нашепваше: „Не го прави!“, стомашните му сокове му заповядваха друго. Десетина минути седяха един до друг, отпиваха бавно от питиетата си, от време на време срещаха погледите си в огледалната стена, която покриваше бара отгоре и срещу тях.

— Имаш ли принципи, приятелю? — попита кротко Бенина. — Някакво правило или принцип, който да те ръководи в живота?

— Да, Бени! — каза той. — „Жьо пром мон биен у жьо льо трув!“

— Преведи го на иврит! — каза наглата кучка.

— Ти го преведи на английски… — леко усмихнат, каза Исус.

Тогава чу нещо, което го потресе:

— I take my good, no matter, where I find it! 10 10 Винаги намирам своето богатство, независимо къде го търся!

Исус мълча няколко секунди, после каза:

— Барман, би ли налял по още една напитка?

Прекараха истерична нощ. Този млад и красив блондин беше расов кон, а тя предостатъчно развратна, за да го държи буден до разсъмване. Когато влезе под душа, тя се опита да се умилква около него и почувства, че той е загубил всякакъв интерес. Тя му каза нещо, което не подозираше, че можеше да излезе от устата й:

— Влюбена съм в тебе, Сотан… или както е шибаното ти име… Преживях девет оргазма тази нощ и ги искам непрекъснато. Откажеш ли ми тази услуга, ти си мъртъв!

Исус излезе от ваната. Бръснейки се пред огледалото, той й отговори кротко:

— Още една заплаха, Бени, и ще ти зашия шундата с телбод! Имаме работа и тя е под контрол. Но още една заплаха и с тебе е свършено, дори Ариел Шарон да ти е роден баща!

Съзнавайки, че е прекалила, Бенина попита:

— Каква е тази работа, която ни пречи да се любим, ариецо?

— Главата на Ахмед Доган! — отговори Исус.

Изми лицето си от пяната и през рамо подхвърли:

— Побързай, след четиридесет минути ни е самолетът!

Бенина излезе от банята, гола като „Афродита от пяната“ и влезе в хола.

— Ти достави опаковките Oriflamme, а главата на този турчин имаш от мен!

Исус я погледна с безцветните си очи:

— Знаеш ли какво каза в момента?

— Знам за какво искам да се преборя — отговори Бенина и отиде да се облече за полета.

Козела имаше още малко работа в България, преди да изчезне завинаги. За тази цел трябваше да събере основните играчи в пиесата. И ги събра. Алкалай долетя от Москва, Хакел от Виена, Юдит, или както и да се представяше тази пародия на Кетрин Хепбърн, беше в София. Някои офицери на Мосад и Шин Бет можеха да присъстват. По същото време на сто и петдесет метра в друг хотел, но пак в Албена, Малас беше събрал триста души бандити и чакаше височайша намеса.

— Днес ще ви представя капитана на отбора! — беше казал Козела. — И искам всички играчи да са налице.