Христо Калчев - Спрете полета на сокола (вулгарен роман)

Имам халюцинации! помисли тя. После се загледа по-внимателно. Нямаше съмнения Air de Famille 6 6 Фамилна прилика личеше отдалече.

— Ти ли си, Влад? — провикна се тя от терасата.

— Разбира се, скъпа! — отговори братовчед и. — Добро утро! Кафето е готово, чакаме те на масата!

Бенина надяна един тишърт, шорти и чехли, грабна чантата си и хукна по десетте стъпала към патиото. Не срещна нито жената, нито който и да било от семейството на Козела. А това подсъзнателно й подсказа, че е режисирано. Тази среща трябваше да стане дискретно, колкото дискретно можеше да бъде което и да било престъпление на този свят.

Бенина се добра до масата и се отпусна между двамата мъже, които познаваше по различен начин. От релакса не беше останало нищо. Чувстваше се грохнала, напрегната и по-уморена, отколкото в мига преди полета.

— Здравей, Влад! — каза тя.

— Здравей, Бени! — отговори братовчед й. — Изглеждаш изтощена!

— Така и се чувствам — отговори тя, без да поглежда русия си охранител.

Отвори чантичката, извади пудра, червило. Разтвори пудриерата и се огледа. Майка й беше казала, а не само тя, че макиажът е интимна дейност, като отделителната система, но тя нямаше време, а не искаше този русоляв нахалник да я гледа с презрение. Положи пласт пудра, изтегли червилото по устните си и когато затвори кутията и реши да я прибере в чантата, братовчед й Влад се пресегна и я грабна от ръцете й.

— Oriflamme?… — произнесе той, гледайки блондина. — Можеш ли да ми доставиш хиляда опаковки?

— Аз мога — припряно каза Бенина.

— Ти пък коя си, че да можеш? — попита Влад.

— Рекламно лице на фирмата, юдеино! — злобно изсъска тя. — Тази козметика ми е безплатна.

Тогава Влад се обърна към русия мъж и каза:

— Това е ножът, с който ще заколим турчина, Сотан! Хранителните стоки попаднаха под обзора на „Fruit service emergency“ 7 7 Предприятие за износ на плодове. .

Този, който Влад нарече Сотан, се изправи, допи прав кафето си, остави чашата на масата и каза:

— Ще се върна след два часа!

Обърна се към Бенина и добави:

— Летим след пет… — и пъргаво излезе от двора на къщата.

— Влад?…

— Внимавай с въпросите Бени! — отговори братовчед й.

Той отдавна не изглеждаше онова плахо момче, което се появи от Латинска Америка. Бенина знаеше, че нито е в свои води, нито е в силна позиция, а пък и нямаше никакво намерение да воюва. Интуицията й подсказваше, че тя е в дружелюбна, ако не поне в партньорска ситуация.

— Влад… — повтори тя. — Кой е този, който ме доведе при тебе?

— Твоето нахалство е безгранично, Бени! — широко усмихнат отговори братовчед й.

— Добре, де! — каза тя. — Знам всичко, знам си вините, но си знам и задълженията. Знам и друго, Володя. Ти си алчният търговец Исса, а аз имам акъл!

— Е, и? — попита той.

— Зададох ти въпрос, очаквам отговор! — настоя Бенина.

— Слушай, скъпа роднина! — отговори човекът, търсен от всички спецслужби по света. — Има нещо просто, и това е животът. Едни го изживяват като Марлон Брандо, другите като Джеймс Менсън, няма да те питам дали знаеш кой е той. Но едните и другите са гастрольори на тоя свят, както ние с тебе. Ти се изживяваш като воин на кауза, аз като граблива птица. Приемам твоите констатации за мене, но не те товаря с моите за тебе. Не познавам човека, който те доведе и не искам да го знам. Единственото ми желание е да изкарам старините си на морски бряг, с дебела жена, с голям задник, деца и кучета. А ти, колкото повече ми се мотаеш из краката, толкова повече ще ми пречиш да си осъществя желанията.

— Искаш да кажеш, че си ме осъдил?

— Не, Бени, — каза той — ти осъди братята си! Засега те са варосани за паметници. Няма да го позволя да го направиш и с мен! Аз ще напусна от този остров преди тебе, Бени, и никога повече няма да ме видиш. Единствената кореспонденция ще бъде този гангстер, който Козела ни го изпрати за „the go between“ 8 8 Посредник. . А дотогава, скъпа, шалом! Ще се видим при оня, който е призван да ни съди!

— Кой той, my cousin 9 9 Братовчед. ? — започнала да се разсънва, попита Бенина.

— Този, който разхождаше четиридесет години предците ни като луди крави из пустинята! — каза Аберман, стана и бавно излезе от сянката на кедрите.

Тогава от входа на къщата се появи Флора.

— Бенина! — провикна се тя. — Имате разговор със София!

Към четири часа се появи русолявият гангстер. Беше се преоблякъл. Сега приличаше по-скоро на манекен, отколкото на наемен убиец. Беше сложил повече атрибути, отколкото обикновено хората като него правят. Златни ръкавели, златна игла на тъмносинята вратовръзка на точки, каквато някога баща й носеше.