Христо Калчев - Спрете полета на сокола (вулгарен роман)

— Виж, Козел! — започна Морис Алкалай, великият „сабри“, но мисълта на Козела беше на съвсем друго място.

В този момент той си мислеше: Животът ми мина от кръчма на кръчма, от бар в бар, от една стрелба до друга.

— Козел?

— Да, Морис.

— Изглеждаш ми разсеян!

— Прав си, мислех си за друго! — каза Козела. — Но сега съм на твое разположение!

— Знаем за този млад човек! И очаквам да ни го представиш. Знаем и доклада за Критския гастрол, знаем и от какво имате нужда. Ние сме взели мерки, колега! Но и ти трябва да се справиш с някои неща.

— Например? — попита Козела.

— Има хиляда излишни джамии в България и един вдъхновител. Сградите трябва да хвръкнат във въздуха, а вдъхновителят да потъне в земята, увит в белия си чаршаф!

— Прекалявате! — каза Козела. — Тука не е нито Босна, нито Косово, нито Ирак. Минете по въздуха и унищожете сградите, които са ви излишни. Колкото до вдъхновителя, той е моя грижа. Не лична, господа, но ще направя каквото мога, да не позволя на този турчин да се държи като Мехмед IV Завоевателя. Това е последната ми фраза. Искам да излъчите аташе, който ще бъде в пряка кореспонденция с човека, който ще ме замести.

— Бенина… — подхвърли Хакел.

— Джон… — каза Козела — не бъркай ебането с действието. Този човек няма да знае къде е Влад Аберман. Вие няма да искате от него адреса му, докато аз не ви го кажа.

— Нали искаш опаковки на Oriflamme? — обади се някакъв остриган до кожа мъж, с вид на бодигард.

— Аз не искам нищо — каза Козела, — освен да ми се махнете от главата. Евреи, араби, цигани, турци, ебал съм ви майката! — после го повтори на английски. — А сега, ако искаш да се стреляме, младежо! Have you see how bullets enter in watermelon? 12 12 Виждал ли си как влиза куршум в…

След кратка пауза се обади фон Веер:

— Кога ще ни запознаеш с твоя човек, Козел?

— Ти ли си пълномощникът? — попита Козела.

Въпросът беше отправен към Морис Алкалай.

— Да, колега! — отговори „сабри“. — Ние му имаме доверие!

— Тогава, сбогом, господа! — каза Козела. — Ние, с хер барон, ще ви държим в известност!

Козела стана и каза на фалшивия немски аристократ:

— Чакай ме пред хотела в шест и половина!

Първо и основно правило на ловеца беше, да знае какъв дивеч гони. Козела познаваше ловджии от своето село, които, преди да тръгнат на лов за глигани преспиваха предишната нощ в кочина. Отвратително, но факт. И това не го правеха единични персони, това беше логиката на ловеца.

Козела нямаше нужда от Ахмед Доган. Много добре знаеше, че властовия снобизъм го е превърнал в рекламно лице и на дрехи и на козметика.

Трябваше да подходи по съвсем друг начин, да му схване навиците. Отново му идваше на помощ един стар филм с Чарлс Бронсън.

Какво представляваше „механиката“? Серия от злополуки и нито една „умишлена“. Точно така трябваше да си отиде и този турчин, който беше единствената му пречка, да се върне в Крит и да забрави този полуостров.

Козела влезе в магазина на „Александра видео“, намери филма. После реши да го купи и тогава се обади на Исус.

— Сотан, ела моето момче! Взел съм ти един кино шедьовър, който трябва да изгледаш внимателно.

Агресивният, нахален блондин се появи навреме, но за изненада на Козела, не беше сам. В Мерцедеса му, зад черните очила и ярко жълтата полузабрадка — полутюрбан той лесно разпозна Бенина.

— Виж, Исусе! — каза Козела. — Твоят сексуален живот си е твоя работа, но докато аз не се оттегля, всичко е под мой контрол.

— Кой оспорва това, шефе? — попита младият нахалник.

— Засега, никой! Или поне никой жив! Изгледай внимателно този филм! Повтори го в компания, но непременно намери време да го изгледаш сам. Тогава ще схванеш намека.

— Аз знам намека, шефе! Опаковките тръгнаха за Влад. Ти ми подсказваш как да подходя към феса.

— Добре, момче! — каза Козела. — Мислиш по-бързо, отколкото очаквах. Ако и действаш по този начин, ние сме на прав път!

— Шефе, — каза кротко Исус. — Ще ми позволиш ли да ти кажа нещо?

— Никой не ти е зашил устата! — отговори Козела.

— Баба ми беше много мъдра жена. Беше учила в колежи, в университети, имаше дипломи…

— Е, и? — прекъсна го Козела.

— Няма да ти губя времето с биографията й, ще ти кажа само една нейна фраза. Архимед открил закона си, когато открил, че тежината на лайното измества водата в кладенеца.

Козела разбра всичко. Загледан в профила на Бенина отговори:

— Никога не кензай в кладенец, Исус! Когато си готов с филма, обади ми се!