Христо Калчев - Спрете полета на сокола (вулгарен роман)

— Да, Козел! — каза Джоана. — Другото е протокол. Аз и да искам, не мога без охрана.

Козела кимна, наистина разбираше в какво състояние е събеседничката му и много добре знаеше, че хора като нея не зависят само и единствено от собствената си воля.

— Какво да ви предложа?

— Наричайте ме Джоана, — прекъсна го жената — макар че истинското ми име е Джуит. Казвам го за ваша информация, Козел. Няма нужда да го ползвате. Говорих с Йохан, вие удържахте на думата си, колега!

Козела отново се усмихна.

— В какво качество ме наричате колега, Джоана? На генерал от службите, наемен килър и наркотрафикант?

— Изберете си удобната роля, Козел! — спокойно отговори жената. — Кога влиза пратката?

— До края на седмицата.

— Кой ще я осребри?

— Моите хора — продължи да отговаря Козела.

— Кога ще си получа дяла?

— Той личен ли е, Джоана? — попита Козела.

— Не, разбира се! — отговори жената. — Той е средство и кауза.

— С колко време разполагате, Джоана? — попита Козела.

— С колкото е необходимо — отговори тя.

— Тогава бъдете така любезна, да ми разясните каузата! Това е единственият начин да продължим сътрудничеството си.

— Поръчайте ми един малък коняк и една торта „Гараш“, Козел!

Когато поръчката беше изпълнена, тя измъкна кутия цигари от тежката си чанта, в която със сигурност имаше и оръжие, запали и каза тихо.

— Козел, вие загубихте двама сина, в безсмислена бандитска битка, но имате трети, който искате да опазите, нали?

— Да — кимна Козела.

— Не искате да бъде обрязан и подложен на униженията на исляма?

— Не. Няма да го допусна докато съм жив! — каза Козела.

— Знаете ли какво става в България, приятелю?

— Не всичко — каза Козела. — Не живея тук. Ако властите се доберат до мен, ще ме осъдят на доживотен затвор, но продължавам да имам връзки в държавата и част от пейзажа, особено престъпният ми е сравнително ясен.

— А религиозният? — попита тя.

— Не, — каза Козела — това никога не ми е попадало в интереса!

— Знаете ли в 1989 г. колко джамии имаше в България? — попита Джоана.

— Не — отговори Козела.

— А синагоги?

— Още по-малко — каза той.

— Добре, аз ще ви отговоря. До т.нар. демокрация в България е имало двеста и десет джамии и три синагоги. Сега джамиите са хиляда и четиристотин, а синагогите продължават да са три. Това говори ли ви нещо?

Да, говореше му, но Козела се задоволи да кимне.

— Схващате ли заплахата, генерале? Уахабитите са официалната религия на Саудитска Арабия и техни проповедници строят джамиите у вас с техни средства, изпращат техни имами, за да обучат вашите молли и мюезини и каква им е целта? Как мислите?

— Разбирам ви, мадам — каза Козела. — Не разбирам друго, как ще се справим с един милион мюсюлмани?

— Точно така, както ние, пет милиона евреи се справяме с един милиард фундаменталисти. Бог е един, г-н генерал! На различните езици се произнася по различен начин, но съществува за всички нас и ни е отредил правото да живеем в мир, да отгледаме децата си и да се оттеглим при него в покой. И никой няма право да ни праща при него насилствено!

— Но ние с вас го правим, Джоана! — каза Козела.

— Точно така, колега! — каза тя. — Правим го, защото ни принуждават. Аз имам три внучета, приятелю, и вместо да им се радвам и да се занимавам с растежа им, аз бродя по света, търся тези, които искат да избият твоя син, моите внуци и хиляди други беззащитни цивилни, които не признават войнстващия Джихад и не смятат чуждата смърт за курбан към Аллаха. Разбираемо ли се изразявам?

— Напълно, Джоана! — каза Козела. — Аз съм бил ту офицер, ту килър, но никога крадец. В момента, когато стоката влезе в България и моите хора я пласират, вие ще получите вашия дял до стотинка.

— Не се съмнявам! — кимна Джоана. — Доверие за доверие, Козел! Ти ли окървави София вчера?

Козела отново се усмихна криво.

— Не лично — беше отговорът.

— Това е достатъчно, — усмихна се Джуит. — Сега можем да изпием питиетата си спокойно.

— Мога ли да ти задам един личен въпрос, Юдит? — попита Козела.

— Зависи… — каза жената, — но, ако мога, ще ти отговоря.

— Нарече ме колега… — продължи да шепне Козела. — Ти си генерал от Мосад, нали?

— Шин Бет — по същия начин отговори еврейката. — Но това е информация, която трябва да забравиш веднага!

— О, да! — усмихнат каза Козела и после се провикна към сервитьора: — Момче, би ли повторил поръчката?

— За мен без торта, Козел! И още нещо, преди да минем към веселата част. Не забравяй целта си! Да ти припомня ли поименно коя е тя?