Христо Калчев - Спрете полета на сокола (вулгарен роман)

Самият Козел едва се справяше с вътрешния си дискомфорт, мъчеха го едновременно сърцебиене, ужасно главоболие и стомашни киселини. Лежеше по гръб в хотел „Кардам“ и с нарастващо неудоволствие гледаше как приближава времето до срещите — едната среща беше в три, другата в седем вечерта.

Това е последното ми участие в това хоро! помисли той, когато на телефона му се изписа „Плъха“.

— Юнаците се събират, шефе! — каза старият му колега. — Напълнил съм две каси с играчки.

— Никакъв алкохол! — каза Козела — Никакъв, дори бира! Ще се видим на място!

Козела изпи една шепа лекарства: изоденит, седалгин, два неотрацита и влезе в банята. Че не биваше да взема горещ душ, беше ясно, но от студения го втресе. Върна се обратно и прекара още половин час, треперейки като на Северния полюс, макар че температурата на въздуха беше близо трийсет градуса. Плувна в пот, но сърцебиенето като че ли стихна. Тогава стана и отново отиде в банята. В момента, когато сложи четката за зъби в устата си, получи експлозивен позив за повръщане и две-три минути, които му се сториха часове, беше наведен над мивката. Когато се изправи очите му бяха кървави и плувнали в сълзи, но стомашните и главоболни проблеми бяха отминали. Аз съм се отровил! помисли той, взе хладен душ, за да отмие потта, обръсна се, облече се и заслиза бавно по серпентинестите стъпала на хотела.

Влезе в заведението шест минути и половина преди срещата, но за негова изненада влезе последен. Всички, които беше поканил на „Тайната вечеря“, бяха вече на масата. Учуден забеляза, че Юдит или Джоана, както се беше представила тя, седеше на едно от двете представителни места.

Генерал-полковник „сабри“ Алкалай, беше вдясно от нея, а всички останали стояха прави. Тази жена е маршал! помисли Козела, но после се сети, че в еврейската армия няма такава титла.

— Добър ден, скъпи гости! — стараейки се да вложи ирония в гласа си, каза той.

После седна срещу Юдит и добави:

— Не съм аз този, който ще преценява кой може да присъства на тази среща, но ако някой има такива пълномощия, моля да го направи, преди да викна персонала!

Тогава вратата зад гърба му отново се отвори и влезе фалшивият барон Йохан фон Веер. Каза нещо на иврит и за изненада на Козела, той седна от лявата страна на Юдит, а Хакел до него. Козела повика персонала. Менюто беше поръчано предварително — агне и зеленчуци. Той добре знаеше, че религиозните евреи не ядат свинско.

— Добър ден, Джоана! Добър ден, колеги! — каза той. — Събрах ви, за да ви обявя оставката си.

— Никой не те е назначавал, Козел! — обади се Хакел. — Никъде не се водиш на щат, така че никой не може да те уволни! — продължи той.

— Когато дойде времето ще ти дам думата, Джон! — каза Козела. — Склонни ли сте да ме изслушате една минута?

— Говорете, генерале! — каза Юдит.

— Схващам, по-скоро ценя вашата логика — започна прегракнало Козела. — Разбира се, тя нито е моя, нито по силите ми. Аз съм болен човек и се готвя да се оттегля. С някои от тази маса съм бил и партньор и враг. Някои са ми провеждали фалшиви екзекуции, други са виновни за смъртта на синовете ми… ако не пряко, поне не ги защитиха. А какво значи навреме, мадам и господа? Who help on time, helps twice! 11 11 Който помага навреме, помага два пъти. Предполагам, че няма човек, който да не може да си преведе тази фраза. На мен ми трябва защита, не защото ценя кой знае колко кървавия си живот, а защото отговарям за чужди. Трябваше ми време да си намеря заместник. Мисля, че изтеглих асо купа от колодата. Дори повече… Той почва да влиза във вашата логика.

Козела направи дълга досадна пауза, отпи от водката си и продължи:

— Ахмед Доган! Кенеди, Индира Ганди, Раджив, преди това Ануар Саддат вдигнаха на трийсет метра Кареро Бланко, та с един разградски фес ли няма да се оправя? Както се казва на български, той е fuck off. Но има проблем!

— И той е? — попита Юдит.

Козела отново отпи от водката. Погледна я нагло и каза:

— Виж, колежке! Проблемите са много, но основният е да разбереш нещо просто. Аз не съм евреин и няма да ви предам Влад Аберман. Показах го на Бенина в Крит, но той вече не е там, ако не ми вярвате, търсете го. Проблемът е в доверието. Аз ще ви изпратя един млад мъж и докато съм жив аз ще дирижирам оркестъра. Разбира се, той ще свири първа цигулка. Приемете го и един ден ще ми издигнете паметник като враг на Холокоста.

На масата избухна весел смях. Козела търпеливо го изчака да затихне. Тогава Юдит се пресегна и си сложи ръката върху рамото на „сабри“. После каза нещо на иврит, който Козела не разбираше и знаеше, че не е предназначено за него. Масата утихна, Юдит стана, кимна разсеяно на компанията и излезе от ресторанта.