Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

Когато тя стигна до подножието на стълбището Джак видя, че е доста млада, само с няколко години по-голяма от него самия. Но държеше главата си вдигната високо и пристъпи към челото на масата като кралица. Седна до граф Бартоломю.

— Коя е тя? — прошепна момчето.

Марта отвърна:

— Трябва да е дъщерята на графа.

— Как се казва?

Марта сви рамене, но едно момиче с мръсно лице, което седеше до Джак, отговори:

— Нарича се Алиена. Прекрасна е.

Графът вдигна чашата си към Алиена, после бавно огледа цялата маса и отпи. Това се оказа сигналът, който хората очакваха. Всички го последваха, като също вдигнаха чашите си, преди да пият.

Донесоха вечерята в огромни димящи котли. Първо сервираха на графа; после на дъщеря му, на момчето и на мъжете с тях в челото на масата; после всички останали си взеха. Беше осолена риба в яхния с люти подправки. Джак напълни купата си и изяде всичко, а после изяде и подложката хляб на дъното на купата, омекнала от мазния сос. Между глътките наблюдаваше Алиена, запленен от всичко, което правеше тя, от изяществото, с което бодваше късчета от рибата на върха на ножа си и деликатно ги поставяше между белите си зъби, до властния тон, с който викаше слугите и им даваше заповеди. Като че ли всички я обичаха. Идваха бързо, щом ги повикаше, усмихваха се, щом им заговореше и бързаха да изпълнят поръката й. Младите мъже около масата се заглеждаха много по нея, забеляза Джак, а някои от тях се стараеха да й привлекат интереса, когато сметнеха, че гледа към тях. Но тя като че ли обръщаше внимание най-вече на възрастните мъже до баща й, грижеше се да имат достатъчно хляб и вино, задаваше им въпроси и внимателно изслушваше отговорите им. Джак се зачуди какво ли щеше да е една красива принцеса да те заговори, а после да те гледа с големи тъмни очи, докато отговаряш.

След вечерята имаше музика. Двама мъже и една жена засвириха мелодии с овчи търбуси, барабан и свирки, направени от кости на животни и птици. Графът затвори очи и сякаш се унесе в музиката, но на Джак не му харесаха натрапчивите тъжни мелодии, които свиреха. Предпочиташе веселите песни, които пееше майка му. Другите хора в залата май изпитваха същото, защото мърдаха неспокойно и шумяха, а щом музиката свърши, се възцари всеобщо облекчение.

Джак се надяваше да може да погледне по-отблизо Алиена, но за негово разочарование тя напусна залата, след като музикантите спряха да свирят и се качи горе. И нейната спалня трябваше да е там, реши той.

Децата и някои от възрастните поиграха на шах и „морис на деветимата“ през вечерта, докато по-работливите хора правеха колани, шапки, чорапи, ръкавици, купи, свирки, зарове, лопати и конски камшици. Джак изигра няколко игри на шах, като ги спечели всички, но един войник се ядоса, че го е надвило дете и майка му каза да спре да играе. Обиколи из залата да послуша различните разговори. Откри, че някои хора говореха разумно — за ниви и за животни, за епископи и за крале — докато други само се дразнеха едни други, хвалеха се и си разказваха смешни истории. И едното и другото му беше еднакво интересно.

Най-сетне свещите догоряха, графът се прибра в покоите си, а останалите шейсет-седемдесет човека в залата се загърнаха в наметалата си и налягаха по покрития със слама под, за да спят.

Както обикновено, майка му и Том си легнаха заедно, под голямото наметало на строителя и тя се сгуши до него така, както гушваше Джак до себе си, докато беше малък. Загледа ги със завист. Чуваше ги как си шепнат и майка му отвръщаше с тих, задушевен смях. След малко телата им започнаха да се движат ритмично под наметалото. Първия път, когато ги беше видял да правят това, Джак ужасно се беше обезпокоил. Мислеше си, че каквото и да бе това, сигурно болеше. Но те се целуваха един друг, докато го правеха и макар майка му понякога да простенваше, той разбираше, че е стон на удоволствие. Някак неудобно му бе да я попита за това, а не знаеше защо. Сега обаче, докато огънят догаряше, видя друга двойка да прави същото и бе принуден да заключи, че сигурно е нещо нормално. Беше просто поредната загадка, помисли си Джак, а скоро след това се унесе в сън.

Децата се разбудиха рано на заранта, но закуска не можеше да се поднесе, преди да се отслужи утренята, а утренята нямаше да се отслужи преди графът да стане, тъй че трябваше да почакат. Един ранобуден слуга им нареди да донесат дърва за огъня за през деня. Възрастните започнаха да се будят, щом студеният утринен въздух нахлу през вратата. Когато децата привършиха със задачата, срещнаха Алиена.