Кен Фоллетт: Крахът на титаните - част II

Катерина не можеше да си намери място от безпокойство. Когато мобилизационните постери плъзнаха по цял Петербург, тя се затвори в стаята на Григори и зарида, прокарвайки разсеяно пръсти през дългите си светли коси.

- Какво ще правя, какво ще правя? - нареждаше тя.

На Григори му се прищя да я вземе в прегръдките си, да пресуши с целувки сълзите й и да обещае, че никога няма да я напусне. Но той не можеше да даде подобно обещание, а и тя обичаше брат му.

Григори бе отметнал военната си служба и затова беше в запаса, на теория готов за битка. Всъщност по-голямата част от обучението му се състоеше от маршове и строене на пътища. При все това, очакваше да е сред първите повикани.

Тази война бе сред най-глупавите и безсмислени неща, които цар Николай някога бе предизвиквал, мислеше си ядно Григори. Някой бе убил някого в Босна и месец по-късно Русия започваше война с Германия! Хиляди работещи мъже и селяни щяха да загинат и от двете страни и нищо нямаше да се постигне. За Григори и всичките му познати това показваше за пореден път, че руската аристокрация няма акъла да управлява.

Дори да оцелееше, войната щеше да съсипе плановете му. Спестяваше за втори билет до Америка. Със заплатата му от фабриката това щеше да стане за две-три години, но с военната му надница - кажи-речи никога. Колко още време трябваше да страда под игото на царя?

Още повече се тревожеше за Катерина. Какво щеше да прави тя, ако той замине на война? Тя делеше стая с още три момичета в пансиона и работеше в Путилов, пълнеше кутии с патрони за пушки. Но трябваше да спре работа, когато се роди бебето, поне за малко. Кой щеше да се грижи за нея и детето й без Григори? Щеше да се отчае, а той знаеше какво правят отчаяните провинциални момичета.

Все пак не го повикаха нито първия ден, нито през първата седмица. Според вестниците, два и половина милиона запасняци са били мобилизирани в последния ден на юли, но това беше просто вестникарска история. Невъзможно бе толкова мъже да бъдат събрани, облечени и натоварени на влаковете само за ден или дори за месец. Привикваха ги на групи, някои по-рано, други по-късно.

Докато се изтъркулваха първите горещи дни на август, Григори се заигра с мисълта, че са го забравили. Възможността бе подкупваща. Армията беше една от най-зле управляваните институции в една безнадеждно неорганизирана страна и вероятно хиляди мъже щяха да бъдат пропуснати заради некомпетентността на отговорните органи.

Катерина бе започнала да го навестява рано всяка сутрин, докато той правеше закуска. Това бе връхната точка на дните му. Катерина винаги го сварваше измит и облечен, но самата тя се промъкваше в стаята му по нощница, чорлава, прозяваща се. Дрехата вече й умаляваше. Григори прецени, че тя е някъде в средата на петия месец. Гърдите и бедрата й наедряваха, а коремът й изпъкваше леко, но забележимо. Пищните й форми бяха сладко мъчение. Григори се опита да не зяпа тялото й.

Една сутрин тя го посети, докато той разбъркваше две яйца в тиган над огъня. Той се бе отказал от кашата за закуска - нероденото дете на брат му имаше нужда от добра храна, за да расте силно и здраво. Повечето дни Григори успяваше да сподели с Катерина нещо хранително - шунка или херинга, или любимото й, наденица.

Катерина винаги бе гладна. Седна на масата, отряза дебела филия хляб и я задъвка с нетърпение. С пълна уста го попита:

- Когато убият войник, кой получава неизплатените му надници?

Григори си спомни, че вече е дал името и адреса на най-близкия си роднина. - В моя случай, Лев - каза той.

- Дали е вече в Америка?

- Би трябвало. Пътят дотам е по-малко от осем седмици.

- Надявам се да си е намерил работа.

- Няма защо да се тревожиш. Ще се оправи. Всички го харесват. - Мисълта, последвала тези думи, жегна Григори. Лев трябваше да е тук и да се грижи за Катерина, и да се тревожи за повиквателни, докато Григори слагаше началото на новия живот, за който спестяваше и се готвеше. Лев му бе отнел тази възможност. А Катерина продължаваше да се суети за мъжа, който я беше изоставил, вместо за този, който бе останал.

- Сигурна съм, че се справя добре там, но ми се ще да беше писал.

Григори настърга крайчето на парче твърдо сирене върху яйцата и ги посоли. Тъжно се запита дали някога ще чуят нещо от Америка. Лев никога не бе сантиментален и може би бе решил да се отърси от миналото си като гущер - от кожата си. Григори обаче не изрече на глас опасенията си, за да щади Катерина.