Кен Фоллетт: Крахът на титаните - част II

Тя кимна и така изтляха зародилите се за миг в сърцето му надежди.

- Толкова много ще значи за мен — каза тя. - Тези пари, особено без теб да се грижиш за нещата.

- Разбирам - каза той и направи гримаса.

- Може ли да се оженим? Моля те.

- Да - отвърна той. - Разбира се.

Пет двойки бяха венчани едновременно в Църквата на Светата Дева. Свещеникът смутолеви нужните слова, без да гледа никого в очите.

Григори изтърпя някак церемонията. Видеше ли свещеник, се сещаше за онзи, който бе опитал да прави секс с малкия Лев. Презрението му се бе усилило след лекциите по атеизъм в болшевишката група на Константин.

Григори и Катерина се бяха оженили набързо, както и останалите четири двойки. Всички мъже бяха в униформи. Мобилизацията бе предизвикала рязък скок в сватбите и църквата се мъчеше да смогне. Всичко това, както и униформата му, символ на омразно подчинение на царя, допълваха фарса, който според него “сватбата” представляваше.

Затова и не бе поканил никого. Не мислеше, че е причина за празнуване. Катерина беше показала ясно, че за нея това е практическа мярка, начин да получава някакви пари. Ала това щеше да даде финансова сигурност на Кате-рина и той нямаше нищо против.

Тя пък не беше толкова стеснителна и сред гостите бяха някои от съквартирантките й и нейни колеги от Путилов.

След това пък тя бе планирала малко събиране обратно у дома. Пиха бира и водка, а един цигулар свиреше народни песни, които всички знаеха. Когато хората започнаха да се напиват, Григори се оттегли в стаята си, легна и духна свещта. Само светлините на улицата мъждукаха през прозореца. Мисълта, че утре по това време ще пътува на запад с влак, не му даваше мира. С всяко неспокойно обръщане го пробождаше болка в ребрата и лявата ръка. Страхуваше се, както и би трябвало, но за годините от смъртта на майка си бе научил най-добре едно - да оцелява.

Още не спеше, когато влезе Катерина.

- Рано си тръгна.

- Не исках да се напивам.

Тя вдигна полата си.

Той се сепна, отдръпна се, почти халоса глава в стената зад себе си. Въз-буди се, което го смути още повече. Тялото й - очертано от слабата светлина отвън, дългите извивки на бедрата й, сенчестото място между тях. Беше въз-буден и объркан.

- Какво... какво правиш?

- Лягам си с теб, разбира се.

- Не.

Тя изрита обувките си.

- Какви ги приказваш? Женени сме.

- За парите...

- Заслужаваш нещо в замяна. - Тя се наведе, целуна го. Дъхът й миришеше на водка.

- Не... - промълви той, задавен от желание.

Тя взе дланта му, притисна я към едната си гърда. Той усети меката плът, твърдото зърно, неволно стисна. Желанието му се усили.

- Ето, че ме желаеш.

Победоносната нотка го разгневи.

- Разбира се, по дяволите! Обичам те от деня, когато те срещнах. Но ти обичаш Лев.

- О, стига с този Лев! Две пробити копейки не дава за нас. Открадна ти надеждите за по-добър живот, а ни остави само едно бебе.

Права беше, Лев винаги е бил егоист.

- Човек обича семейството си, защото му е семейство, не защото са винаги щедри и свестни.

- O, я се поглези - раздразнено рече тя. - Утре отиваш на война. Не искаш да умреш, съжалявайки, че не си ме чукал. - Тя прокара ръка по панталона му, хвана коравия му член. - Женени сме, вземи каквото ти се полага!

А не му ли се полагаше наистина? Не. Това бе заплащане. Проституция. А той копнееше този миг отдавна. Разгневи се още повече. Тя започна да гали члена му по-настойчиво. Той я отблъсна ядно, превъзбуден, ала не прецени силата си и тя падна.

Тя остана на пода, поравно плачеше и ругаеше.

Григори не искаше да стори това, но беше твърде ядосан да се извинява.

Покри прекрасните си крака и стана, олюлявайки се.

- Животно! Свиня! Да ме изриташ от леглото в брачната ми нощ! — Болка измести гнева у Григори. - Как може да си толкова безчувствен! Върви на майната си! Мри в тая тъпа война!

Думите й нараняваха Григори жестоко, но той не помръдна.

Тя излезе и тръшна вратата. Скапан живот. Щеше да загине с този камък на сърцето - щеше да е наранил жената, която обича, без надежда да се сдобри с нея преди да замине. В другата стая тя говореше на висок глас:

- Не можа да го вдигне... Твърде се е накиснал! Дайте още водка и да танцуваме още!

Той удари вратата с юмрук и се тръшна на леглото.

В крайна сметка заспа неспокоен сън. Събуди се рано на следващата сутрин. Облече униформата си, закуси и излезе в коридора между двете стаи.

Открехна вратата към стаята на Катерина. Тя спеше с отворена уста между другите момичета. По пода се валяха празни бутилки водка, смърдеше на тютюн и разлята бира.