Кен Фоллетт - Крахът на титаните - част II

Отново спаха под звездите, а на следващия ден бездействаха под дърветата до обяд, докато Томчак чакаше заповеди. Григори разтриваше схванатото си от вчерашния марш тяло, а селяните от взвода се присмиваха на останалите за слабостта им.

По обяд се появи куриер, който им съобщи да тръгнат в осем сутринта, четири часа по-рано.

Нямаха вода, затова пиеха от ручеи и кладенци по пътя. Скоро се научиха да пият колкото могат всеки път и да пълнят манерките си. Ядяха само сухари, защото нямаше как да си готвят. Всеки няколко мили им се налагаше да вадят някое оръдие от блато или пясъчник.

Вървяха до залез и спаха под дърветата.

По обед на третия ден излязоха от гората и се натъкнаха на пищна двуетажна ферма, до която зрееха поля с овес и пшеница. Беше сграда на два етажа, със силно скосен покрив. В двора имаше кладенец от бетон, а до къщата – някаква ниска постройка, която приличаше на кочина, само че беше от камък. Мястото приличаше на дома на проспериращ земевладелец или някакъв дребен благородник. Всичко бе опразнено и заключено.

Още миля по-нататък навлязоха в село, което за тяхно изумление представляваше същата гледка, ала докато вървяха, Григори се дивеше - къде бяха колибите на бедните селяни? Къде бе цялата мръсотия на прасетата и кравите? Защо нямаше порутени дървени бараки със закърпени стени и дупки в покривите? Това всъщност вече беше Германия, осъзна той, а това бяха домовете на “бедните” селяни в тази страна.

Войниците тържествуваха.

- Бягат! Страхуват се от руснаците. Ще превземем Германия без изстрели.

От кръжока на Константин, Григори знаеше, че това не е така. Немците първо щяха да превземат Франция и тогава да се разправят с Русия. Германците не се предаваха, просто избираха битките си. Но и така бе странно, че са оставили тази първокласна земя без надзор.

- Ваша светлост, коя част от Германия е това? - попита той Томчак.

- Наричат я Източна Прусия.

- Най-богатата част от Германия ли е това?

- Не мисля. Не виждам дворци.

- А как така обикновените немски граждани могат да живеят в тези домове?

- Явно могат да си го позволят. - Като че ли и голобрадият Томчак не знаеше много повече от Григори, който, въпреки че се имаше за образован, не бе очаквал нещо такова.

Григори продължи да крачи, омърлушен. Смяташе се за добре образован човек, но ето, че си е нямал представа колко по-добре живеят немците.

Исак добави с крива физиономия:

- Още не сме почнали да се бием, а едва ни изхранват. Как да се изправим срещу нещо такова? Даже прасетата им живеят в каменни къщи.

Валтер бе въодушевен от събитията в Европа. Бяха налице всички изгледи за кратка война и бърза победа за Германия. С Мод щяха да са заедно по Коледа.

Освен ако не умреше, разбира се. Но тогава пък щеше да умре щастлив.

Още помнеше нощта им заедно. Правиха любов три пъти, и миг не бяха загубили в сън. Първоначалните подтискащи трудности само бяха усилили еуфорията им. Когато не се любеха, приказваха и се галеха небрежно. И разговорите им бяха невероятни. Пред Мод той можеше да се открие, както пред никого другиго. Никога не се бе чувствал толкова близък до друг човек.

До изгрев слънце бяха изяли всичките плодове в купата и всички шоколaдови бонбони в кутията. След това си тръгнаха с нежелание. В таксито от Найтсбридж до дома на Фиц стискаха ръце, а точно преди последния завой Мод го целуна с отчаяно желание, а у него се разпали тежкия въпрос ще я види ли някога отново. Тя щеше да се върне у дома, да се престори, че е излязла на ранна разходка, а той щеше да се върне в квартирата си, да се преоблече и да остави на лакея си указания за багажа си, който щеше да бъде върнат в Берлин. Тогава Валтер щеше да замине.

Войната започваше добре. Немската армия вилнееше из Белгия. На юг французите - водени по-скоро от емоция, отколкото от стратегия - бяха нахлули в Лотарингия, само за да бъдат покосени от германската артилерия.

Колко войната смалява света, мислеше си Валтер. На изток Япония се бе съюзила с френско-британското съглашение, което пък даваше възможност на Русия да се съсредоточи върху европейския фронт. На запад Америка бе обявила неутралитет. Но по един или друг начин, в тази война бе въвлечен целият свят.

Според немските източници на информация французите бяха пратили телеграми на руския цар, умолявайки го да нападне, с надеждата германците да бъдат разсеяни. Руснаците бяха извършили подвиг, като само за дванайсет дни бяха мобилизирали своята Първа армия и я бяха прехвърлили в Германия. По на юг Втора армия бе прекосила при Остроленка. Двете се движеха като двете части на клещи, които щяха да се затворят при Таненберг.