Кен Фоллетт - Крахът на титаните - част II

Нетипичната немска ленивост, позволила това да се случи, скоро приключи. Командирът за този регион, генерал Притвиц, познат като Дебелият, бе уволнен и заменен от дуото Паул фон Хинденбург, върнат от пенсия, и младия Ерих Лудендорф, един от малкото генерали без аристократичното „фон“ пред фамилията си. Валтер му се възхищаваше и с удоволствие разбра, че ще е неговата връзка с разузнаването.

По пътя от Белгия към Прусия спряха за малко в Берлин, където Валтер и майка му се прегърнаха развълнувани и размениха няколко думи. Острият й нос беше червен от летния хлад. Тя го прегърна силно и се тресеше от вълнение.

- Ти си в безопасност - каза тя.

- Да, майко, в безопасност съм.

- Много се тревожа за Цумвалд. Руснаците са толкова близо! — Цумвалд беше имението на фон Улрих на изток.

- Сигурен съм, че ще е наред.

Тя не можеше да бъде успокоена толкова лесно.

- Говорих с жената на Кайзера. - Тя я познаваше добре. - Още няколко други дами са сторили същото.

- Не бива да занимаваш така кралското семейство. Вече имат за толкова много да мислят.

- Не можем да изоставим именията си на руската армия! - тя подсмръкна.

Валтер споделяше тревогите й. Не бе ли това целта на войната — да бъдат защитени всички тези работещи германци, с техните силни съпруги, чисти деца и охранен добитък от руските селяни и техните господари-варвари, размахващи камшици? А и искаше някой ден да покаже това място на Мод.

- Не се тревожи, майко, Лудендорф ще спре руското настъпление. — Той се надяваше да й казва истината.

Преди тя да може да му отговори, свирката се чу и той я целуна и се качи на влака.

Той се срамуваше донякъде, че бе сред тези разузнавачи, предвидили бавен руски напредък, но поне донякъде бе доволен, че греши - руснаците бяха платили за бързината си с лоша подготовка и зле организирани провизии.

Това се потвърди, когато той пристигна в Източна Прусия със свитата на Лудендорф и получи доклад, че Първа руска армия е спряла, само няколко мили навътре в немската територия. Какво чакаха? Намираха се само на няколко мили в немска територия и военната логика диктуваше да продължават напред.

Втора армия обаче продължаваше да напредва и задачата на Лудендорф бе да я спре.

На следващата сутрин Валтер донесе на генерала две безценни съобщения от руснаците, пресечени и преведени от немското разузнаване.

Първото, изпратено в пет и половина сутринта, беше на генерал Рененкампф, командир на Първа руска армия, бе наредил раздвижване, ала на запад, по траектория, която не заплашваше по никакъв начин германците. Второ, генерал Самсонов, командир на Втора руска армия, бе изпратил своите тринадесети и петнадесети корпус след двадесети германски, защото бе решил, че той отстъпва.

Лудендорф изглеждаше така сякаш Валтер го поднася.

- Това е невероятно! Как така сме засекли всичко това? Знаем кодовете им ли?

- Не използват кодове.

- Но защо, за Бога?!

- Според информацията ни руснаците нямат достатъчно грамотни мъже, за да боравят с тях.

- А с телефони не боравят ли? Тях не можем да засечем.

- Мисля, че им е свършила жицата.

- Това не може да е номер, нали? - Лудендорф все се мръщеше, а острият му нос придаваше на изражението му агресивност.

- Не може, сър. Подобни стратегии са им толкова чужди, колкото пътуването до Луната.

Лудендорф приведе оплешивяващата си глава до картата на масата пред него. Работеше неуморно, но често изпадаше в състояния на остро съмнение. Цялата му кариера бе построена върху страха от провал. Лудендорф сложи пръст на картата.

- Двата корпуса на Самсонов са в средата на руския фронт. Ако се придвижат напред...

Валтер отгатна мислите му - можеха да бъдат подмамени в капан, обградени от три страни. Лудендорф продължи:

- Двадесети корпус не бяга. Руснаците грешат. На юг е фон Франсоа и неговият първи корпус. В средата - Шолц и двадесети корпус, които се оттеглят, но не бягат, каквото и да си мислят руснаците. На север - Макенсен и седемнайсети корпус, само на петдесет километра от нас. Той наблюдава Първа армия, но ако те са тръгнали в погрешна посока, можем да го обърнем на юг.

- Класическа маневра. - Валтер веднага бе схванал идеята, но едва след като Лудендорф я беше обяснил. Затова Лудендорф беше генерал, а не Валтер.

- Но можем да я направим, само ако Рененкампф продължи в грешната посока на север.

- Видяхте прихванатите съобщения, сър. Руските заповеди вече са дадени.

- Да се надяваме, че Рененкампф няма да промени решението си.