Кен Фоллетт: Крахът на титаните - част II

- Ще ми се да се чувствах по-уверен в това - отвърна Исак.

Стигнаха до работилницата за колелета и заеха постовете си. Григори улови погледа на Константин, който вече стоеше пред струга си. Всички трябваше да работят повече и по-отрано, понеже се предполагаше, че немалко локомотиви и вагони ще бъдат унищожени при бомбардировки. Около Григори вече се чуваше стърженето на метал, беше започнало да става горещо в тясната работилничка, която беше топла дори зимата, а сега през лятото направо беше като фурна.

Константин обаче само седеше и гледаше напрегнато някъде зад Григори. Исак пръв забеляза неизказаното предупреждение и сграбчи Григори за ръката, който понечи да каже:

- Какво?...

Иззад пещта пристъпи фигура в черно-зелена униформа и замахна към лицето на Григори с чук. Зад чука той успя да мерне зурлата на Михаил Пински, полицейския капитан, но не успя да реагира достатъчно бързо и ударът го уцели по бузата и го просна. Агонизираща болка се стрелна чак до врата на Григори.

Трябваше да очаква това. Онова сбиване през февруари нямаше как да му се размине. Полицаите не забравяха подобни неща.

Вече на земята, той видя с крайчето на окото си, че Исак се бие с помощника на Пински, Илия Каганович, и още двамина. Мъглата пред погледа му се поразсея и той видя вдигнатия за нов удар чук, разпозна го ненужно като своя собствен. Извъртя се, но в последния момент Пински направи същото с оръжието си и то халоса Григори в лявото рамо. Младежът изрева от болка и гняв.

Може би трябваше да остави полицая да си отмъсти за февруарския инцидент, просто да изтърпи наказанието, без да вдига много шум, но интуицията му потуши този импулс още преди той да се превърне в намерение. Григори скочи на крака. Лявата му ръка висеше безполезна, но с дясната му всичко бе наред. Той замахна с всичка сила към лицето на Пински, докато онзи възстановяваше баланса си. Така и не уцели.

Два чифта ръце го сграбчиха от двете страни.

Двойка полицаи се бяха появили изневиделица иззад Григори. Опита се да се освободи, но не успя. През пелена от ярост видя как Пински замахва с чука и удря. Още един удар от Пински и ребрата му изпукаха. Следващият бе насочен по-надолу, в корема. Григори се сви и повърна закуската си. Още един удар в слепоочието. Причерня му за миг и се свести увиснал безпомощно в ръцете на двамата полицаи. Исак бе в същото положение до него.

- Поуспокои ли се? - с престорено хладнокръвие попита Пински.

Григори изплю кръв. Тялото му беше буца от болка и не можеше да мисли както трябва. Какво ставаше? Пински го мразеше, но все нещо трябваше да е предизвикало това. А и беше нагло от негова страна да действа насред фабриката, обграден от работници, които нямаха причина да обичат полицията. Чувстваше се уверен в себе си по някаква причина. За миг изглеждаше, че ще започне пак с чука.

Вместо това зададе нов въпрос:

- Кой си ти?

Григори отвърна:

- Григори Сергеевич Пешков.

Пински отново го удари в стомаха. Григори изстена, изплю кръв.

- Лъжец.

Константин стана от струга.

- Офицер, това е името му! Всички го познаваме от години.

- Не ме лъжи! Или ще опиташ от това.

Намеси се Варя, майката на Константин.

- Не е лъжа, Михаил Михаилович. - Използваше бащиното име на Пински, за да покаже, че го познава. Тя скръсти ръце, сякаш предизвикваше Пински да я опровергае.

- Какво тогава е това? - попита Пински и извади парче хартия. - Григори Сергеевич Пешков е напуснал Русия на парахода Архангел Гавраил преди два месеца.

Появи се Канин.

- Какво става тук? Защо никой не работи?

- Този тук е Лев Пешков. Търсен за убийство.

Всички се развикаха едновременно, но Канин вдигна ръка. Когато се умълчаха, той занарежда с равен тон, като хвърляше поглед към чука на Пински:

- Капитане, мога да ви уверя, че това тук е Григори, не Лев, Приличат си, както е обичайно за двама братя, но работя с тях ежедневно вече няколко го-дини, както и всички хора около вас. Междувременно бавите работата на цялата работилница, а страната ни е във война и се нуждае от продукцията ни повече от всякога.

- Кой тогава е заминал за Америка на Архангел Гавраил? - Още щом зада-де въпроса си, Пински се досети за отговора.

- Документите ми бяха откраднати — рече през стиснати зъби Григори.

Полицаят се окопити.

- Тогава си съучастник на беглеца. Защо не съобщи на полицията за кражбата?

- Нямаше смисъл. Не можехте да го върнете, нито собствеността ми.

Канин пак се намеси.