Кен Фолет: Пробуждане

Много хора щедро отделиха от времето си и положиха безценни усилия при проучването на фоновите подробности около тази история. Някои от тях бяха издиреният Дан Стеърър от „Проучвания за писатели“ в Ню Йорк, с когото работя върху всяка книга от „Човекът от Санкт Петербург“ насам, написана през 1981 година. Изказвам специални благодарности на следните хора:

От Кеймбридж, Масачузетс — Рут Хелман, Изабел Ярдли, Фран Мешър, Пег Дайър, Шарон Холт, студентите от Пфорцхаймер Хаус и Кей Стратън.

На персонала на хотел „Сейнт Реджис“, бивш „Карлтън“ във Вашингтон — портиер Луис Аликзандър, хоп Хосе Музо, управител Питър Уолтърспийл и неговия помощник Пат Гибсън.

От Джорджтаунския университет — архивар Джон Рейнълдс, пенсиониран преподавател по психология Едуард. Дж. Фин и Вал Клъмп от Астрономическия клуб.

От Флорида — Хенри Маджил, Рей Кларк, Хенри Пол и Айк Ригел, всеки от тях е участвал в ранните стадии на космическата ни програма, както и Хенри Ландуърт, бившия управител на мотел „Старлайт“.

От Хънтсвил, Алабама — Том Карни, Кати Карни и Джеки Грей от Олд Хънтсвил Мегъзин, Роджър Швърман от Редстоун Арсенал, Майкъл Бейкър — историк към Военно въздухоплаване и ракетостроене, Дейвид Албърг — куратор на Американски център по космически ракети, и доктор Ернст Стюлингер.

Няколко членове на семейството ми четяха редовно черновите и ги критикуваха. Това бяха: жена ми Барбра Фолет, заварената ми дъщеря Джан Търнър и братовчед ми Джон Евънс. Много съм задължен на издателите Филис Гран, Нийл Найрън и Сузане Бабоноу, както и на Ейми Беркоуър, Саймън Липскар и най-вече на Ал Зюкърман.

Историческа бележка:

Изстрелването на първия американски спътник, „Иксплорър I“, първоначално е планирано за сряда, 29 януари 1958-а година. Късно същата вечер изстрелването е отложено за следващия ден. Като причина за това е посочено лошото време. Но наблюдателите от Кейп Канаверал са озадачени… Във Флорида времето е прекрасно и слънчево. Военните обаче заявяват, че във високите слоеве на атмосферата се очакват силни ветрове, което би се отразило неблагоприятно на курса.

Идната вечер следва ново отлагане и е посочена същата причина.

Опитът за изстрелване най-сетне е направен на 31 януари.

Той се събуди изплашен.

Дори по-лошо… Беше ужасен. Сърцето му биеше лудо, дишаше на пресекулки, тялото му се бе опънало като струна от напрежение. Приличаше на кошмар, само дето събуждането не му носеше облекчение. Усещаше, че се е случило нещо ужасно, но нямаше представа какво точно.

Отвори очи. Слаба светлина, нахлуваща от друга стая, осветяваше заобикалящата го среда и той успя да долови едва мержелеещи се очертания на познати, но въпреки това зловещи неща. Лежеше на някакъв твърд под. Беше му студено, болеше го навсякъде и го мъчеше някакъв махмурлук с главоболие, суха уста и повдигане.

Седна, разтреперан от страх. Миришеше неприятно на мокър под, мит с някакъв силен дезинфектант. Разпозна очертанията на редица мивки.

Намираше се в обществена тоалетна.

Повдигна му се. Беше спал на пода в мъжка тоалетна. Какво, по дяволите, бе станало с него? Замисли се напрегнато. Беше напълно облечен… Носеше някакво палто и тежки обувки, макар да изпитваше смътното усещане, че тези дрехи не са негови. Паниката бавно затихваше, но на нейно място идваше още по-голям страх — вече не толкова истеричен, а трезв и рационален. Това, което бе станало с него, бе много лошо.

Трябваше му светлина.

Той се изправи на крака. Огледа се наоколо, взирайки се в мрака, и се опита да отгатне къде би могла да бъде вратата. Протегнал ръце пред себе си, в случай че се натъкне на някакви препятствия, които не може да види, той запристъпва предпазливо към стената. После тръгна встрани като рак, опипвайки напред с ръце. Пръстите му се плъзнаха по гладка повърхност… огледало, сети се той… след него имаше шкафче за издърпване на тоалетна хартия и сешоар. Накрая пръстите му докоснаха ключа и той го натисна.