Кен Фолет: Пробуждане

— Недей да съдиш за хората по техните родители, Бърн!

Люк каза:

— Тъй или иначе, банковото дело е почтена работа. Банкерите помагат на хората да започнат бизнес и осигуряват по този начин работни места.

— Както направиха през 1929-а, нали? 1 1 По времето на Голямата депресия. — Б.пр.

— Стават грешки. Понякога помагат не на тези, на които трябва. Но военните също правят грешки. Например убиват не тези, които трябва. Обаче не те обвинявам, че си убиец, нали?

Беше ред на Бърн да се изчерви. Беше участвал в Испанската гражданска война — бе по-голям и от тримата с четири години — и сега на Елспет й се стори, че той си спомня за някаква фатална грешка.

Люк побърза да добави:

— Но тъй или иначе, не смятам да ставам банкер.

Безвкусно облечената приятелка на Бърн, Пег, се наведе заинтригувано напред. Както Бърн, така и тя бе непоколебима в убежденията си, но нямаше неговия остър език.

— А какъв?

— Учен.

— Какъв по-точно?

Люк вдигна палец към тавана.

— Искам да изследвам пространството отвъд нашата планета.

Бърн се изсмя презрително.

— Космически ракети! Фантастика за малолетни.

Елспет отново скочи в защита на Люк.

— Стига, Бърн! Нямаш си и представа за какво става въпрос.

Специалността на Бърн беше френска литература. Люк обаче като че ли не се засегна от убождането. Вероятно бе свикнал да се смеят на мечтите му.

— Може да е фантастика, но ще се сбъдне — каза той спокойно. — Ще ти кажа и нещо друго. Вярвам, че науката ще направи много повече за обикновените хора, отколкото комунизмът.

Елспет трепна. Обичаше Люк, но го смяташе за наивник в политиката.

— Много обобщаваш — упрекна го тя. — Облагите от науката се ползват само от ограничен кръг хора.

— Това просто не е вярно — възрази Люк. — Парните кораби направиха живота по-добър и за простите моряци, и за всички пасажери.

— А ти някога влизал ли си в машинното отделение на презокеански лайнер? — попита го Бърн.

— Да, и мога да ти кажа, че там никой не боледува от скорбут.

Над масата падна сянката на висока фигура.

— А на вас, хлапета, разрешено ли ви е вече да пиете алкохол на обществени места?

Беше Антъни Каръл, облечен в син вълнен костюм, в който изглеждаше така, сякаш бе спал с него. Беше с такова страхотно момиче, че Елспет неволно възкликна от изненада. Беше дребна, с гъвкава фигура, стилно облечена с късо червено сако и черна права пола, а изпод малката червена шапчица с връхче се подаваха тъмни къдрици.

— Запознайте се с Били Джоузефсън — каза Антъни.

— Еврейка ли сте? — попита я Бърн Ротетън.

Тя се стресна малко от директния въпрос.

— Да.

— Значи можеш да се омъжиш за Антъни, но няма да имаш право да посещаваш клуба му.

Антъни възрази:

— Ама аз не членувам в никакъв клуб.

— Ще членуваш, Антъни, ще членуваш.

Люк се изправи, за да й стисне ръката, без да иска, бутна масата и една от чашите се обърна. Бе необичайно за него да е непохватен и Елспет разбра с внезапно надигнало се раздразнение, че госпожица Джоузефсън му е харесала от пръв поглед.

— Изненадан съм — каза той, дарявайки я с най-очарователната си усмивка. — Когато Антъни каза Били, представих си два метра човек с телосложение на борец.

Били се засмя весело и седна на масата до Люк.

— Казвам се Била — каза тя. — Името е библейско 2 2 В българския превод на Библията — Вала. — Б.пр. . Така се е казвала една от прислужниците на Яков и майка на Дан. Но съм израсла в Далас и там ми викаха Били Джо.

Антъни седна до Елспет и тихо каза:

— Не е ли хубава?

Хубава не е точно думата, помисли си Елспет. Имаше тясно лице с остър нос и големи, изразителни очи. Това, което я правеше страхотна, беше съвкупността от всичко — яркочервеното червило, кривнатата шапчица, тексаският акцент и най-вече жизнеността й. Докато разговаряше с Люк, разказвайки му някаква тексаска историйка, сякаш вече се познаваха от години, тя се усмихваше, мръщеше се и жестикулираше, изразявайки цял спектър от различни емоции.

— Сладка е — отвърна Елспет. — Чудя се как така не съм я забелязала по-рано.

— Тя работи през цялото време и не ходи по купони.

— Тогава къде се запозна с нея?

— Видях я в музея „Фог“. Беше облечена със зелено палто с месингови копчета и барета. Помислих я за оловно войниче, току-що извадено от кутията.

Били в никой случай не можеше да се нарече играчка. Беше далеч по-опасна. В момента се смееше на нещо, казано от Люк, и кокетно го перна през ръката с шеговит упрек. Жестът си беше чист флирт, отново си помисли Елспет с неприязън. Раздразнена, тя се обърна към тях: