Кен Фолет - Пробуждане

Здесь есть возможность читать онлайн «Кен Фолет - Пробуждане» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Детектив, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Пробуждане: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пробуждане»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Един мъж се събужда на пода на жп гара, облечен в мръсни, окъсани дрехи. За свой ужас, той не си спомня нито как се е озовал там, нито как се казва…
В Кейп Канаверал броячите отчитат секундите преди изстрелването на американската совалка „Иксплорър I“. Докато Люк Лукас научава историята на своя живот, той разбулва дълбоко заровени тайни за своята съпруга, за най-добрия си приятел, за жената, която някога е обичал повече от всичко, и осъзнава, че съдбата му е неразривно свързана с ракетата, която очаква да бъде изстреляна…

Пробуждане — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пробуждане», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Люк напрегнато попита:

— Кой ви видя?

— Джеф Пиджин и още цяла тайфа.

— Е, Джеф е готин, обаче кои са били другите?

— Не съм сигурен. Беше тъмно, пък и всички бяха пияни. Утре сутринта ще поговоря с тях.

Люк кимна.

— А сега какво ще правите?

— Били има братовчед, който живее в Нюпорт, Род Айлънд — отвърна Антъни. — Ще я откараш ли дотам?

— Какво? — подскочи Елспет като ужилена. — Ами че дотам са осемдесет километра!

— Какво толкова? Час-два, не повече — каза Антъни спокойно. — Какво ще кажеш, Люк?

— Разбира се — отвърна Люк.

Елспет знаеше, че Люк ще се съгласи. За него бе въпрос на чест да помогне на приятел, независимо от трудностите. Въпреки това се ядоса.

— Хей, благодаря ти много — каза весело Антъни.

— Няма проблем — каза Люк. — Всъщност има проблем. Колата е двуместна.

Елспет отвори вратата и слезе.

— Заповядай — каза тя нацупено.

Срам я беше от самата себе си, че реагира така невъздържано. Люк беше прав да помага на изпаднал в нужда приятел. Но никак не й харесваше мисълта, че Люк ще прекара два часа сам с такава секси мацка като Били Джоузефсън.

Люк усети недоволството й и каза:

— Елспет, върни се. Първо ще закарам теб.

Тя се опита да се покаже великодушна:

— Няма нужда. Антъни ще ме изпрати. А на Били, като я гледам, й е адски студено.

— Добре, щом си сигурна — кимна Люк.

Нещо много бързо се съгласи, каза си Елспет.

Били целуна Елспет по бузата.

— Не знам как да ти благодаря — каза тя, влезе в колата и затвори вратата, без да се сбогува с Антъни.

Люк им махна и потегли.

Антъни и Елспет останаха на тротоара, загледани в стопяващата се в мрака кола.

— Мамка му! — каза с ожесточение Елспет.

6.30 сутринта

„Отстрани на ракетата са изписани огромни черни букви — UE. Това всъщност е доста примитивен код:

H J N Т S V I L Е X

1 2 3 4 5 6 7 8 9 0

Буквите UE означават, че ракетата е номер 29. Целта е да не се разбере колко ракети са произведени.“

Денят се промъкваше крадешком в студения град. Хората излизаха от къщите и присвиваха очи срещу ледения, режещ вятър, докато тичешком прекосяваха улиците, бързайки да стигнат до топлината на магазините, хотелите и ресторантите, където работеха.

Люк вървеше без посока — след като нямаше никакво значение по коя ще поеме, улиците му изглеждаха едни и същи. Може би, мислеше си той, ей сега като свърна зад оня ъгъл, изведнъж ще усетя, че съм на познато място — улицата, на която съм отрасъл, или пък тази, на която се намира работното ми място. Но зад всеки ъгъл го очакваше разочарование.

Със засилването на слънчевата светлина той започна да се взира в лицата на хората, с които се разминаваше. Някой от тях можеше да се окаже приятел, баща или дори син. Непрекъснато се надяваше, че някой ще улови погледа му, ще спре, ще го прегърне и ще каже: „Люк, какво е станало с теб? Я ела с мен вкъщи, кажи с какво да ти помогна?“. Но роднините можеха и да му обърнат гръб, като го видят. Може да е обидил с нещо семейството си. А може и изобщо да не живее в този град.

Започна да разбира, че едва ли ще извади късмет. Никой минувач нямаше да го прегърне с радостни възгласи, нито пък той щеше да познае някоя улица. Да се разкарваш из града и да се надяваш на късмет не можеше да бъде никаква стратегия. Трябваше му някакъв план. Сигурно имаше някакъв начин да разбере кой е.

Запита се дали не го водят за изчезнал. Знаеше — неизвестно откъде — че такъв списък сигурно има. И в него е описанието му, адресът и всичко. Но у кого е този списък? Трябва да е в полицията.

Спомни си, че преди малко мина покрай полицейски участък. Рязко спря и тръгна в обратна посока. Но докато изпълняваше маневрата, се блъсна в млад мъж в масленозелен габардинен шлифер и кепе в тон с шлифера. Погледите им се срещнаха и за един кратък миг сърцето на Люк се изпълни с надежда, че са го познали. Човекът обаче бързо погледна смутено встрани и продължи, без да каже дума.

Преглъщайки разочарованието, Люк се опита да продължи. Но се оказа трудно, защото той бе завивал в пресечки и минавал през улици съвсем случайно, без да ги запомни. Тъй или иначе, нямаше начин рано или късно да не стигне до някой полицейски участък.

Докато вървеше, се опита да подходи аналитично и по този начин да посъбере малко информация за себе си. Видя как един висок мъж със сиво бомбе пали цигара и удовлетворено вдъхва цигарения дим, но Люк не изпита желание да направи същото. Явно не беше пушач. Гледайки колите, той си даде сметка, че знае, че тези с нисък и издължен профил, които му харесваха повече от останалите, са нов модел. Това му даде основание да заключи, че обича бързите коли и му се стори, че умее да шофира. Освен това разбра, че знае марките и моделите на повечето от тях. Това бе информация, която не бе забравил, както и да говори английски.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Пробуждане»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Пробуждане» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Пробуждане»

Обсуждение, отзывы о книге «Пробуждане» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x