Кен Фолет - Пробуждане

Барманът сграби Люк за яката и бързо го поведе към вратата. Люк изобщо не оказа съпротива, докато на прага мъжът не му тегли един здрав и болезнен ритник в задника. Забравяйки за миг ролята си, Люк се извъртя като ужилен, готов за бой. Мъжът обаче се уплаши и бързо отстъпи навътре в кафенето.

Люк се запита за какво толкова се сърди. Беше влязъл вътре, просейки, и не се бе махнал, когато му бяха казали да изчезва. Е, да, ритникът не беше задължителен, но той го заслужаваше — бе откраднал пари, предназначени за слепите деца!

Въпреки това с усилие преглътна гордостта си, постоя малко, докато се успокои, след което се отдалечи като бито куче с опашка между краката.

Кривна в една уличка, намери остър ръб, тресна кутията в него, изливайки гнева си върху нея, и тя цъфна. Както и предполагаше, вътре дрънкаха само монети. Не повече от два-три долара, прецени той. Люк ги сложи в джоба си и се върна на улицата. Благодари на небесата, че на този свят има благотворителност, и се закле, че ще върне трите долара, ако изобщо се оправи някога.

Е, добре, поправи се той, трийсет долара.

Мъжът със зеления шлифер стоеше до една будка и четеше вестник.

На близката спирка спря автобус. Люк нямаше представа накъде отива, но това нямаше значение. Той се качи. Шофьорът го изгледа със заплашителен поглед, но не го изхвърли навън.

— Само три спирки ще пътувам — каза му Люк.

— Няма значение докъде ще пътуваш, таксата е седемнайсет цента, освен ако нямаш жетон 3 3 Раздава се от социалните служби на социално слаби лица. — Б.пр. .

Люк плати с няколко от монетите, които бе откраднал.

Може би все пак не го следяха. Запътил се към задния край на автобуса, той хвърли тревожен поглед навън.

Мъжът с шлифера се отдалечаваше от будката, тикнал вестника под мишница. Люк сви вежди. Според него мъжът трябваше да хване някое такси. Може би пък изобщо никой не го следеше в края на краищата. Люк изпита разочарование.

Автобусът тръгна и Люк седна.

Отново се замисли откъде знае всички тези неща. Може да е бил обучен на тях. Но с каква цел? Да не би да беше ченге? Може би имаше нещо общо с войната. Знаеше, че е имало война. Америка бе воювала срещу германците в Европа и срещу японците в Тихия океан. Но не можеше да си спомни какво общо е имал с войната.

Слезе от автобуса на третата спирка заедно с още двама-трима пътници. После се спря и огледа улицата. Нямаше никакви таксита и никакви мъже със зелени шлифери. Докато се колебаеше, забеляза, че един от пътниците, слязъл заедно с него, се спря пред един магазин и започна да рови из джобовете си. Загледан в него, Люк го видя как пали цигара и дръпва от нея с удовлетворено изражение.

Беше висок мъж със сиво бомбе.

Люк изведнъж разбра, че го е виждал и преди това.

Антъни Каръл караше петгодишния кадилак, собственост на майка му, по Конститюшън Авеню. Беше го взел ужким за малко преди година, за да отиде до Вашингтон, но така и не го върна. Майка му сигурно вече си беше купила нова кола.

Спря на паркинга пред съоръжение Q на Алфабет Роу — редица приличащи на бараки постройки, издигнати набързо по време на войната в парка близо до Линкълн Мемориъл. Дума да няма — дразнеха погледа, но той обичаше това място, тъй като по-голямата част от войната бе прекарал тук, работейки за OSS, предшественика на ЦРУ. Бяха славни времена, когато тази служба за сигурност можеше да прави, кажи-речи, всичко, без да се отчита пред никого, освен пред президента.

ЦРУ беше най-бързо растящият бюрократичен апарат във Вашингтон и в момента от другата страна на Потомак, в Лангли, Вирджиния, строяха огромна, струваща десетки милиони долари централа. Когато я завършеха, Алфабет Роу щеше да бъде разрушен.

Антъни се бе борил с всички сили срещу решението за строеж в Лангли, и то не само защото със съоръжение Q го свързваха приятни спомени. В момента ЦРУ имаше офиси в трийсет и една сгради в централния квартал „Фоги Ботъм“. И точно така трябва да е, бе доказвал разгорещено Антъни. След като офисите му са разпръснати из целия град и са смесени с офиси на други правителствени институции, за един чуждестранен агент ще е много трудно да прецени размера и силата на Управлението. Обаче преместим ли се в Лангли, всеки ще може да пресметне приблизително броя на хората, работещи вътре, че дори и бюджета.