Кен Фолет - Пробуждане

Люк бе доволен. Нямаше представа как и къде се е учил на тези игри, но явно го биваше в тях. Изпълзя към предницата на камиона, изправи се на крака и предпазливо надникна иззад калника му. Сивото бомбе продължаваше да се отдалечава бързо нататък.

Люк се качи на тротоара, сви зад ъгъла и се спря във входа на един магазин за електроуреди. Преструвайки се, че разглежда един магнетофон за осемдесет долара, той отвори пакета с цигарите, извади цигара и зачака, държейки улицата под око.

Зеления шлифер се появи.

Беше висок — горе-долу колкото него — и атлетично сложен, но бе с около десет години по-млад и лицето му бе тревожно. Люк инстинктивно усети, че не е много опитен.

Той го забеляза и едва не подскочи. Люк гледаше право към него. Мъжът отклони смутено поглед встрани и продължи да крачи, насочвайки се към края на тротоара, за да мине покрай него.

Люк обаче застана точно на пътя му. Лапнал цигарата, той се обърна към него:

— Имаш ли огънче, приятел?

Зеления шлифер не знаеше какво да стори. Поколеба се, оглеждайки се притеснено. За миг на Люк му се стори, че ще мине покрай него, без да му обърне внимание, но онзи взе решение бързо и спря.

— Разбира се — отвърна той, преструвайки се на безразличен.

После бръкна в джоба на шлифера, извади кибрит и драсна една клечка.

Люк извади цигарата от устата си и попита:

— Вие знаете кой съм, нали?

Младежът уплашено го загледа. Явно в процеса на обучението му не го бяха подготвили за такъв обрат — следеният изведнъж да се обърне към сянката си и да започне да задава въпроси. Той стоеше, вперил поглед в Люк, докато най-сетне клечката изгоря и го опари по пръстите. Хвърли я стреснато и каза:

— Нямам представа за какво става въпрос, приятел.

— Следиш ме — отвърна Люк. — Сигурно знаеш кой съм.

Зеления шлифер продължи да се прави на невинен:

— Да не би да продаваш нещо?

— На търговец ли ти приличам с тези дрехи? Хайде, не го увъртай, казвай какво има.

— Не следя никого.

— Вървиш подир мен вече цял час, а аз не знам кой съм!

Човекът срещу него бързо взе решение.

— Вие сте луд — каза му той и се опита да го заобиколи.

Люк направи крачка встрани и отново му препречи пътя.

— Извинете ме, моля — каза Зеления шлифер.

Люк обаче нямаше никакво намерение да го остави да си тръгне току-така. Хвана го за яката и блъсна гърба му във витрината. Стъклото шумно се разтърси. Обзе го гняв и отчаяние.

— Putain de merde! — викна той с все сила.

Зеления шлифер бе по-млад и по-стегнат от Люк, но не оказа никаква съпротива.

— Махнете проклетите си ръце от мен! — каза той с равен глас. — Не ви следя.

— Кой съм аз? — кресна Люк право в лицето му. — Кажи ми кой съм!

— Откъде да знам?

Той хвана Люк за китките и се опита да се отскубне от хватката му.

Люк пусна яката му и го стисна за гърлото.

— Тези лъжи не ми минават — яростно изръмжа той. — Говори!

Зеления шлифер изостави безразличието, в погледа му се мерна страх и отново се опита да се отскубне. И като не успя, започна да нанася удари в ребрата му. Първият удар бе болезнен и Люк трепна от болка, но не го пусна, а се притисна плътно в него, за да не му дава възможност да замахва силно. Палците му се впиха в гърлото на мъжа, задушавайки го. В очите му се появи ужас.

Зад гърба на Люк един минувач уплашено попита:

— Хей, какво става тук?

Люк внезапно изпита отвращение към себе си. Та той убива човек! Хватката му отслабна. Какво става с него, по дяволите? Да не би да е убиец?

Зеления шлифер най-накрая успя да се отскубне. Отвратен от проявата на насилие от своя страна, Люк отпусна ръце.

Мъжът заотстъпва встрани.

— Ненормалник такъв — изхриптя той. Страхът още не го бе напуснал. — Щеше да ме удушиш!

— Просто исках да разбера истината и знам, че ти можеш да ми я кажеш.

Шлифера разтърка гърлото си.

— Задник! — каза той. — Ти си полудял!

Гневът на Люк отново се надигна.

— Лъжеш! — кресна той извън себе си и отново посегна да хване мъжа за гърлото.

Зеления шлифер обаче се обърна и хукна да бяга.

Люк можеше да се спусне подире му, но се поколеба. Имаше ли смисъл? Какво ще прави, като го стигне? Ще го измъчва?

После вече стана късно. Трима минувачи се бяха спрели, за да видят каква е тая бъркотия и в момента гледаха да стоят по-далеч от Люк, вперили погледи в него. Той се обърна и пое в посока, обратна на тази, в която се бяха отдалечили двамата, които го следяха.

Чувстваше се по-зле от всякога — трепереше от внезапно избухналото в него желание за насилие и бе дълбоко разочарован от резултатите. Беше срещнал двама души, които вероятно знаеха кой е, но не бе получил никаква информация от тях.