Кен Фолет - Пробуждане

— Страхотна работа свърши, Люк — каза си той на глас. — Абсолютно нищо не постигна.

Отново беше сам.

Доктор Били Джоузефсън закъсняваше.

Беше събудила майка си, бе й помогнала да облече халата си, да си постави слуховото апаратче и я бе сложила да седне на масата пред чаша кафе. След това бе събудила седемгодишния си син Лари, похвалила го бе, че не е подмокрил завивките и му бе казала, че въпреки това пак трябва да вземе душ.

Майка й, дребна и пълна жена на седемдесет години, известна под името Беки-Ма, бе надула радиото почти докрай. Пери Комо тъкмо пееше „Да хванеш падаща звезда“. Били сложи няколко филии хляб в тостера, после остави пред майка си кутията с маслото и бурканче гроздово желе. За Лари напълни една купа овесени ядки, наряза отгоре банан и заля всичко това с мляко.

След това направи сандвич с фъстъчено масло и желе и го сложи в чантата на сина си заедно с една ябълка, парче шоколад и малка бутилчица портокалов сок. После пъхна вътре учебниците му и бейзболната ръкавица, подарък от баща му.

По радиото някакъв репортер интервюираше зяпачите по плажовете около Кейп Канаверал, надяващи се да наблюдават изстрелването.

Лари влезе в кухнята с развързани обувки и накриво закопчана риза. Тя го оправи, каза му да сяда на масата и се зае да прави бъркани яйца. Обичаше сина си и майка си, но някъде дълбоко вътре в нея й бе криво, че трябва да се грижи за тях.

Репортерът от радиото бе започнал да интервюира някакъв военен говорител.

— А за тези зяпачи там не е ли опасно? Какво ще стане, ако ракетата се отклони и падне на плажа?

— Няма такава опасност, сър — прозвуча отговорът. — Във всяка ракета е монтирано устройство за самоунищожение. Ако се отклони от курса, тя ще бъде взривена още във въздуха.

— А как ще я взривите, след като вече е излетяла?

— Устройството за самоунищожение се задейства посредством радиосигнал, който се изпраща от офицера, отговарящ за сигурността.

— Пак е опасно. Някой радиолюбител може да задейства устройството, без да иска.

— То реагира само на един сложен сигнал, нещо като код. Ракетите са много скъпи и затова рисковете са сведени до минимум.

Лари се обади:

— Днес в училище ще правим ракети. Може ли да взема кофичката от киселото мляко?

— Не, не можеш, кофичката е почти пълна — каза му тя.

— Ама трябва да занеса празни кофички! Госпожица Пейдж ще се ядоса, ако не занеса. — Лари бе готов да се разплаче с внезапността на всяко седемгодишно хлапе.

— За какво са ти тия кофички?

— Да правим ракети! Тя ни каза миналата седмица!

Били въздъхна.

— Лари, ако ми беше казал миналата седмица, щях да ти събера колкото искаш кофички. Неведнъж съм ти казвала да не оставяш всичко за последния момент!

— И какво да правя сега?

— Ще измисля нещо. Ще изсипем млякото в някой буркан и… какви кофички ти трябват?

— Да приличат на ракети.

Били се запита дали учителите си дават сметка за работата, която създават на заетите майки, лековато инструктирайки учениците да мъкнат най-различни неща от къщи.

Сложи намазаните с масло препечени филийки в три чинии и сипа в тях бърканите яйца, но не седна да яде. Вместо това, обиколи къщата и намери празна бутилка от препарат за почистване на мебели, пластмасово шише от течен сапун, празна кутия от сладолед и кутия от шоколадови бонбони във формата на сърце.

На почти всички опаковки бяха нарисувани семействата, ползващи продуктите — винаги усмихната и красива съпруга, две щастливи деца и на заден план татко, добродушно захапал лулата си. Запита се дали и другите жени се отнасят към този стереотип със същата неприязън, с каквато и тя. Никога не бе живяла в такова семейство. Баща й, беден шивач от Далас, бе починал още когато е била бебе и майка им бе отгледала петте си деца в смазваща бедност. Самата Били се бе развела, когато Лари беше още на две годинки. Имаше много семейства без мъже, в които майката бе вдовица, разведена или от онези, които обикновено наричаха паднали жени. Обаче такива семейства не ги показваха по етикетите на опаковките.

Сложи всичките кутии и бутилки в една пазарска чанта и я даде на Лари да я носи в училище.