Кен Фолет - Пробуждане

— Аз също имам такава. Еврейка съм — отвърна Били. — Обаче, вместо да пращаме американци да умират в Европа, по-добре да отворим вратите си за бежанци. Да спасяваме хора, вместо да ходим да убиваме.

— Така мисли и Антъни.

На Били още не й бе минало от фиаското тази нощ.

— Нямаш представа колко съм му ядосана на Антъни — каза тя. — Трябваше предварително да разбере дали можем да прекараме нощта у тези негови приятели.

Надяваше се на съчувствие от страна на Люк, но той я разочарова.

— Май и двамата се отнесохте малко несериозно към цялата тази работа.

Каза го с дружелюбна усмивка, но тонът беше определено укорителен.

Били усети обидата да я парва в гърдите. Обаче му бе задължена за услугата, която й вършеше в момента, затова преглътна острия отговор, надигнал се веднага на устните й.

— Ти просто защитаваш приятеля си — каза тя меко. — Което е чудесно. Но си мисля, че след като ме е поканил, той е длъжен да се грижи за репутацията ми.

— Да, но и ти си длъжна да се грижиш за неговата.

Тя се изненада, че е толкова критичен. До този момент бе самият чар.

— Ти май мислиш, че за всичко съм виновна аз, а?

— Било е просто лош късмет — отвърна той. — Но Антъни те е поставил в такова положение, при което съвсем малко лош късмет може да ти причини огромни неприятности.

— Ето това е истината.

— Но ти му позволи да го стори.

Стана й твърде неприятно от неодобрението му. Щеше й се той да мисли за нея хубави неща, макар че не можеше да каже защо.

— Тъй или иначе, това повече няма да се повтори. С никой мъж — натърти тя яростно.

— Антъни е велик мъжага, много умен, малко може би ексцентричен.

— Държането му е такова, че на всички момичета им се приисква да се грижат за него, да му решат косата, да му гладят панталоните и да му готвят пилешка супа.

Люк се засмя.

— Мога ли да ти задам един личен въпрос?

— Пробвай.

Той за миг я погледна в очите:

— Влюбена ли си в него?

Беше твърде неочакван въпрос, но Били обичаше мъже, които можеха да я изненадат, затова отговори откровено:

— Не. Харесвам го, приятно ми е с него, но не съм влюбена.

Тя се сети за приятелката на Люк. Елспет беше най-голямата хубавица в университетското градче — висока жена с дълга медноруса коса и бледо, решително лице на скандинавска кралица.

— А ти? Влюбен ли си в Елспет?

Той отново я погледна за миг и пак впери поглед в пътя.

— Не съм сигурен дали знам какво е любов.

— Уклончив отговор.

— Права си. — Погледна я изпитателно, после, явно решил, че може да й има доверие, продължи: — Е, ако трябва да бъда честен, това е най-близкото нещо до любовта, което съм изпитвал, но все пак не съм сигурен дали е истинска любов.

Били изпита леко чувство за вина.

— Питам се какво ли биха казали Елспет и Антъни, ако разберяха, че водим такива разговори.

Той се прокашля смутено и промени темата.

— Проклет късмет! Как можахте да се натъкнете на тия мъже там?

— Дано не са разбрали, че е бил Антъни. Могат да го изхвърлят.

— Не само него. Може и ти да загазиш.

Досега Били се бе мъчила да не мисли за това.

— Струва ми се, че не можаха да разберат коя съм. Чух как някой от тях каза „пичка“.

Той я погледна изненадано.

Дойде й наум, че Елспет едва ли би използвала думата „пичка“ и й се прииска да не беше я повтаряла.

— И ми се струва, че го заслужавам — добави тя. — В края на краищата виждат ме посред нощ в мъжкото общежитие.

— Струва ми се, че за лоши маниери няма никакво извинение.

Това е укор колкото към мен, толкова и към мъжа, който ме е ядосал, помисли си тя с раздразнение. Той й вдигаше кръвното, но това го правеше още по-интересен. Били реши да си свали ръкавиците.

— Ами ти? — попита го тя. — Много се грижиш за Антъни и мен. Обаче не поставяш ли и ти Елспет в неудобно положение, като я караш да стои в колата ти по малките часове?

За нейна изненада, той се засмя одобрително.

— Права си. Аз съм един надут идиот — каза той. — Всички поемаме рискове.

— Ето това е истината — повтори тя и потрепери. — Не знам какво ще правя, ако ме изхвърлят.

— Ами сигурно ще отидеш да следваш на друго място.

Тя поклати глава.

— Тук съм със стипендия. Баща ми е починал, а майка ми е бедна жена без една стотинка. И ако ме изхвърлят за морално разложение, едва ли ще успея да получа отнякъде стипендия… Защо си толкова изненадан?

— Честно да ти кажа, май не се обличаш като момиче, живеещо само от стипендия.

Тя изпита задоволство, че дрехите й са му направили впечатление.