Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Живееше в Жмудж 1 1 Област, разположена по теченията на Долен Неман и Виндава. Главни градове: Шавле, Тауроги, Рошене. — Бел.прев. род богат и влиятелен, родът Билевичи, а неговото родословие започваше още от Мендог 2 2 Пръв исторически владетел на Литва. Приема християнството и в 1253 г. се коронясва за литовски крал. Понеже това не го спасява от агресията на кръстоносците, отново се връща към езичество. — Бел.прев. ; той имаше много широки родствени връзки и беше най-уважаваният в целия рошенски край. Билевичи никога не стигнаха до високи държавни постове, най-големите заемани от тях служби бяха от околийски размер. Но на Марсовото поле бяха оказали несравними услуги на страната и за тях навремето си биваха щедро възнаграждавани. Родното им гнездо — то съществува и до днес — също се наричаше Билевиче, но освен него те притежаваха много други имоти и в околността на Рошене, и по-нататък към Кракинов 3 3 Градче в Жмуджката област. — Бел.прев. , край реките Лауда, Шоя и Невяжа, чак хей дори зад Поневеж 4 4 Околийски град в Литва на север от Ковно. — Бел.прев. . По-късно Билевичи се разпаднаха на няколко клона и се загубиха от очите едни на други. Събираха се всички само когато на поляната Стани в Рошене ставаше парад на жмуджкото опълчение. Понякога някои се срещаха и под знамето на литовския компут 5 5 Редовна войска (от лат.). — Бел.прев. , и на сеймиките 6 6 Събрание на шляхтата от дадена област за обсъждане на обществени въпроси, разрешаване на спорове и пр. — Бел.прев. , а понеже бяха заможни и влиятелни, трябваше да държат сметка за тях дори всемогъщите в Литва и Жмудж Радживиловци.

През владичеството на Ян Казимеж патриарх на всички Билевичи беше Хераклиуш Билевич, полковник от леката кавалерия, упицки подкоможи 7 7 Титла на дворцов чиновник, който завежда кралското жилище; воеводски или околийски подкоможи — чиновник от шляхтишкото самоуправление, който решавал граничните спорове между шляхтичите. — Бел.прев. . Той не живееше в родното гнездо — по това време то се държеше от Томаш, рошенския мечник 8 8 Чиновник, който носи меч пред краля при големи тържества, всъщност почетна титла. Имало е също и воеводски и околийски мечници — изборна и почетна длъжност. — Бел.прев. , а на Хераклиуш принадлежаха Водокти, Любич и Митруни, които се намираха край Лауда и бяха залети като море от земята на дребната шляхта наоколо.

Защото освен Билевичи в околността имаше само няколко по-големи рода, като Сологуби, Монтвили, Схилинги, Коризни, Шичински (макар че не липсваха и по-дребни родове със същите презимена); пък и цялото поречие на Лауда бе гъсто осеяно с така наречените „околнички“ или просто казано селища, населени със славната и известна в историята на Жмудж лауданска шляхта.

По другите краища на страната родовете получаваха името си от шляхтишките селища или селищата от родовете, както например в Подлесието; но тук, по дължината на лауданското поречие, беше другояче. Тук, в Морези, живееха Стакяни, които навремето бе настанил Батори заради храбростта им при Псков. Във Волмонтовиче на добра земя гъмжеше от Бутрими, най-високите мъже по цяла Лауда, известни със своята неразговорливост и тежка ръка, свикнали да вървят като мълчалива стена през време на сеймики, събори или войни. Земята в Дрожейкани и Мозги обработваха многобройните Домашевичи, прочути ловци; по мечешките следи из дебрите на Зельонка те стигаха чак до Вилкомеж. Гащовти живееха в Пацунеле; техните момичета бяха прочути с хубостта си, та накрай започнаха да наричат пацунелки всичките хубави девойки от околностите на Кракинов, Поневеж и Упита. Малките Сологуби бяха богати с коне и отбор говеда, отглеждани по горски пасища; Гошчевичи от Гошчуни произвеждаха катран в горите и затова ги наричаха Черните или Димните Гошчевичи.

Имаше и други села с дребна шляхта, имаше и други родове. Много от имената им съществуват и до днес, но по-голямата част от селата не са на някогашните си места и хората в тях се наричат с други имена. Дойдоха войни, беди, пожари, невинаги се строеше върху старите пепелища, с една дума, много се промени. Но по онова време старата Лауда още цъфтеше в първобитния си живот и лауданската шляхта бе стигнала до най-голям блясък, понеже няколко години по-рано под предводителството на Януш Радживил се покри с голяма слава поради подвизите си в боя при Лойов срещу разбунтувалото се казачество.