Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Виж кой е дошъл — обърна се панна Кулвецувна към жмуджанина, който въртеше хромела.

Жмуджанинът излезе от стаята за прислугата, но след малко се върна, хвана отново дръжката на хромела и каза флегматично:

— Пан Кмичиц.

— И словото стана плът! — възкликна панна Кулвецувна. Предачките скочиха на крака; къделите и вретената изпопадаха на пода.

Панна Александра също стана; сърцето й биеше като чук, по лицето й бликнаха румени петна, после тя побледня, но нарочно се извърна от огнището, за да скрие вълнението си.

Изведнъж на вратата се появи някаква висока фигура с шуба и калпак на главата. Младият мъж влезе и като позна, че се намира в стая за прислугата, попита със звучен глас, без да свали калпака си:

— Хей! Къде е вашата господарка?

— Тук съм — отговори Билевичувна с доста уверен глас. Като чу това, дошлият свали калпака си, хвърли го на пода, поклони се и каза:

— Аз съм Анджей Кмичиц.

Очите на панна Александра се спряха светкавично върху лицето на Кмичиц, а после отново се впиха в земята; през това време обаче девойката успя да забележи светлата като ръж и високо подбръсната коса, мургавата кожа, сивите очи, които гледаха пронизително напред, тъмните мустаци и младото, орлово, весело и смело лице.

А той се хвана за кръста с лявата ръка, с дясната засука мустак и заговори така:

— В Любич още не съм бил, а като птица бързах да се поклоня пред нозете ти, панно ловчанко. Направо от стана ме докара тук вятърът, дай боже да е щастлив.

— Ти, ваша милост пане, знаеше ли за смъртта на дядо ми подкоможи? — попита девойката.

— Не знаех, но с горещи сълзи оплаках моя благодетел, когато ми съобщиха за смъртта му ония сивковци 18 18 Презрително название на дребната шляхта, която се е обличала със сиви дрехи, докато едрата е носела червени, а гражданите жълти. — Бел.прев. , които дойдоха от тия места при мене. Той беше истински приятел, почти брат на покойния ми байца. Навярно, ваша милост панно, знаеш, че преди четири години дядо ти дойде у нас чак при Орша. Тогава той ми обеща, ваша милост, и ми показа портрета ти, по който въздишах нощем. Аз щях да дойда тук по-рано, но войната не е майка: тя само със смъртта сватосва хората.

Тия смели думи посмутиха девойката, затова тя поиска да отклони разговора на друга тема и каза:

— Значи, ваша милост пане, още не си видял своя Любич?

— Има време за това. Тук е първата ми служба и по-скъпото дарение, него бих искал най-напред да наследя. Но ти, ваша милост панно, така се извръщаш от огнището, че и досега не можах да те зърна в очите. Ето така! Обърни се, ваша милост, а аз ще те погледна откъм огнището! — Ето така!

При тия думи смелият воин хвана за ръцете Оленка, която не очакваше такава постъпка, завъртя я като пумпал и я обърна към огнището.

А тя се смути още повече и като покри очи с дългите си ресници, стоеше така, засрамена от светлината и собствената си хубост. Най-после Кмичиц я пусна и се плесна по контоша 19 19 Горна дреха от националната носия на полския шляхтич. — Бел.прев. :

— Кълна се в Бога, чудо! Ще дам да отслужат сто литургии за покойния ми благодетел, задето те е записал на мене! Кога ще е сватбата?

— Няма да е скоро, още не съм твоя, ваша милост — отвърна Оленка.

— Но ще бъдеш дори ако трябва да подпаля тази къща! За Бога! Мислех, че портретът ти е поразкрасен, обаче тук виждам, че художникът високо се е целил, но не е улучил. Сто тояги на такъв — и печки да боядисва, а не да рисува тия чудеса, които радват очите ми. Хубаво е да получиш такова дарение, дявол да ме вземе!

— Право ми думаше покойният дядко, че ваша милост се палиш като слама.

— Такива са всички у нас, в Смоленския край, не като вашите жмуджани. Раз, два!… И трябва да бъде така, както искаме, иначе — смърт!

Оленка се усмихна, вдигна очи към момъка и каза вече с по-уверен глас:

— О, навярно татари живеят у вас?

— Все едно какви! А ти, ваша милост, си моя и по волята на родителите, и по сърце.

— По сърце — това още не зная.

— Нека само да не бъдеш, с нож ще се мушна!

— Смееш се, ваша милост, като казваш това… Но ние сме още при прислугата!… Заповядай в стаите. След дългия път навярно и вечерята ще ти се хареса — моля!

Тук Оленка се обърна към панна Кулвецувна:

— Леличко, нали ще дойдеш с нас? Младият хоронжи погледна проницателно:

— Леличка? — попита той. — Каква леличка?

— Моята, панна Кулвецувна.

— Тогава тя е и моя — отвърна момъкът и се залови да й целува ръцете. — За Бога, аз имам в хоронгвата другар, който се казва Кулвец-Хипоцентаурус. Дали не е роднина, ако позволите?