Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

Нямаше никаква конкретна причина за връщането му към нормалния живот. Вероятно помогна интересът му към уроците. Математическата теория на музиката го очароваше, дори в спрежението на латинските глаголи намираше определена удовлетворителна логика. Бяха му възложили да помага на иконома — монаха, който трябваше да осигурява всички запаси на манастира, от сандалите до зърното — и това също тъй завладя интереса му. Привърза се с искрено обожание към брат Джон, хубав мускулест млад монах, който изглеждаше в очите му като въплъщение на ученост, святост, мъдрост и доброта. Било в подражание на Джон или заради вродена склонност, а може би и двете, започна да намира утешение в ежедневните молитви и служби. Така навлезе в юношеството, с манастирския ред в ума си и светите хармонии в ушите си.

В учението си Филип, както и Франсис, далеч бяха надминали всички момчета на тяхната възраст, които познаваха, ала допускаха, че това е така, защото живееха в манастира и ги образоваха по-усилено. На този етап не осъзнаваха, че са изключителни. Дори когато започнаха да поемат голяма част от преподаването в малкото манастирско училище и да взимат уроците си от самия абат, вместо от педантичния стар учител на послушниците, смятаха, че са напреднали толкова само защото бяха получили толкова ранен старт.

Когато се вглеждаше назад към младостта си, на Филип му се струваше, че е имало някакъв кратък Златен век, година или може би по-малко, между края на бунта му и съблазънта на плътската страст. В живота му дойде мъчителното време на нечистите помисли, нощните изхвърляния, ужасните и смущаващи беседи с изповедника му — самия абат, безкрайните наказания и умъртвяването на плътта с бичуване.

Плътската страст така и не го остави напълно, но след време престана да бъде нещо толкова важно, тъй че го притесняваше само от време на време, когато умът и тялото му останеха бездейни — като стара рана, която те наболява все още във влажно време.

Франсис беше водил тази битка малко по-дълго и макар да не бе споделял с брат си нищо по темата, Филип бе останал с впечатлението, че той не воюва тъй храбро с греховните помисли и че приема с известна охота пораженията си. Главното обаче бе, че и двамата се бяха смирили със страстите, най-големия враг на монашеския живот.

Както Филип работеше с иконома, тъй и Франсис помагаше на приора, заместника на абат Питър. Когато икономът умря, Филип бе на двайсет и една години и въпреки младостта си пое задълженията му. А когато Франсис стана на двайсет и една, абатът реши да създаде нов пост за него, помощник-приор. Но това решение ускори една криза. Франсис помоли да бъде освободен от този пост и същевременно да напусне манастира. Поиска да бъде ръкоположен за свещеник и да служи на Господа във външния свят.

Филип беше стъписан и ужасен. Идеята, че един от тях би могъл да напусне манастира, изобщо не беше му хрумвала и го смути толкова, колкото ако му бяха казали, че е наследникът на трона. Но след много кършене на ръце и сърдечни терзания все пак желанието на брат му се изпълни. Франсис отиде сред миряните и скоро след това стан капелан на графа на Глостър.

Преди това да се случи, Филип си беше представял живота си съвсем просто, ако въобще се замисляше над него. Щеше да е монах, да живее смирен и покорен живот, а на стари години може би да стане абат и с много рвение да следва примера, оставен от Питър. Но сега се зачуди дали Бог не му е отредил друга съдба. Помнеше притчата за талантите 5 5 талант — антична парична единица; Притчата за талантите — Мат. 25:14-30. — Б.пр. : Бог очакваше от слугите Си да укрепват царството Му, а не само да Го съхраняват. С известна боязън сподели тези мисли с абат Питър, в пълното съзнание, че рискува да бъде порицан за прекомерна горделивост.

За негова изненада, абатът отвърна:

— Чудех се колко време ще ти трябва, за да осъзнаеш това. Разбира се , че си предопределен за нещо друго. Роден в близост до манастир, осиротял на шест години, отгледан от монаси, станал иконом на двайсет и една… Бог едва ли щеше да си прави толкова труд за един човек, който е обречен да преживее живота си в малко манастирче на гол хълм, в затънтено владение. Тук няма достатъчно мащаб за теб. Трябва да напуснеш това място.

Филип беше слисан от думите му, но преди абатът да си тръгне, му хрумна въпрос и той побърза да го изрече:

— Ако този манастир е толкова маловажен, защо Бог остави вас тук?