Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

Том разбра кога пристигна епископ Хенри. Като камък, хвърлен във вир, епископът отпрати вълна през множеството работници, щом хората започнаха да спират работата си за миг и да поглеждат нагоре към пищно облечените фигури, които придирчиво си пробираха път през калта. Самият той продължи с реденето на камъните. Епископът трябваше да се е слисал от гледката с хилядата доброволци, които весело и въодушевено се трудеха, за да съградят новата си катедрала. Сега Том трябваше да направи също толкова добро впечатление. Никога не беше спокоен в компания на богато облечени хора, но трябваше да изглежда вещ и мъдър, вярващ и уверен в себе си, точния човек, на когото с благодарност някой би поверил обременителната сложност на толкова огромен и скъп строителен проект.

Наблюдаваше с едно око гостите и когато групата им се приближи, остави мистрията си. Приор Филип поведе епископ Хенри към него и Том коленичи и целуна ръката на епископа. Филип рече:

— Том е нашият строител, пратен ни от Бога в деня, когато старата църква изгоря.

Том отново коленичи пред епископ Уейлрън, а след това погледна останалите от групата. Напомни си, че е майсторът строител и не бива да проявява прекалено раболепие. Позна Пърси Хамли, комуто бе построил половин къща някога.

— Милорд Пърси — поздрави го със сдържан поклон. Зърна грозната жена на Пърси. — Милейди Реган. — След това погледът му се спря на сина. Спомни си как Уилям едва не беше прегазил Марта на големия си боен кон и как Уилям се беше опитал да купи Елън в горите. Гадна издънка беше този младеж. Но Том задържа лицето си в маска на хладна учтивост. — И младия лорд Уилям. Моите почитания.

Епископ Хенри го гледаше проницателно.

— Начертал ли сте плановете си, Том Строителю?

— Да, милорд епископ. Желаете ли да ги видите?

— Определено.

— Ако благоволите, насам.

Хенри кимна и Том го поведе към навеса си, на няколко разтега от обекта. Влезе в малката дървена постройка и извади наземния план, нарисуван в гипса на голяма дървена рамка, дълга четири стъпки. Подпря я на стената на навеса и се отдръпна назад.

Това беше деликатен момент. Повечето хора не можеха да четат план, но епископите и лордовете мразеха да го признават, тъй че трябваше да им се обясни идеята така, че да не се разкрие невежеството им пред останалата част от света. Някои епископи всъщност го разбираха, естествено, и тогава се обиждаха, че някакъв си жалък строител си позволява да ги поучава.

Притеснен, Том посочи на плана и каза:

— Това е стената, която зидам.

— Да, източната фасада, очевидно — отвърна Хенри. Това отговаряше на въпроса: можеше да чете план съвършено добре. — Защо трансептите не са с крила?

— За икономия — отговори Том бързо. — Само че няма да започнем да ги строим в следващите пет години, а ако манастирът продължи да процъфтява като в първата година под ръководството на приор Филип, напълно е възможно дотогава да сме в състояние да си позволим трансепти с крила. — Беше похвалил Филип и отговорил на въпроса едновременно. Остана доволен от себе си.

Хенри кимна одобрително.

— Разумно е да се планира скромно и да се остави място за разширяване. Покажете ми вертикалния разрез.

Том извади чертежа. По него не направи никакъв коментар, след като вече знаеше, че Хенри може да разбере това, което гледаше. Това бързо се потвърди от думите на Хенри:

— Пропорциите са приятни за окото.

— Благодаря ви — отвърна Том. Епископът изглеждаше доволен от всичко. Том добави: — Това е скромна катедрала, но ще бъде по-лека и по-красива от старата.

— А колко време ще отнеме, докато се довърши?

— Петнайсет години, ако работата върви без прекъсване.

— Което никога не става. Както и да е. Можете ли да ни покажете как ще изглежда — имам предвид на някой, който стои отвън?

Том го разбра.

— Искате да видите скица.

— Да.

— Разбира се.

Том се върна при зида си със свитата на епископа след него. Коленичи над дъската за бъркане на хоросана и разстла хоросан на равен пласт, като заглади повърхността. След това, с върха на мистрията си, започна да нахвърля скица на западния край на църквата. Знаеше, че е добър в това. Епископът, свитата му и всички монаси и доброволци наблизо наблюдаваха с възхищение. Рисуването винаги приличаше на чудо за хора, което не го умееха. След няколко мига Том бе създал рисунка на западната фасада с нейните три сводести входа, големия й прозорец и куличките от двете страни. Беше прост номер, но винаги впечатляваше силно.