Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

Филип добави:

— Всичко това е много важно, за да впечатлим епископ Хенри, но повечето доброволци ще копаят основите.

— Точно така. Основите са очертани за целия канцел на катедралата и повечето от тях са все още едва на няколко стъпки дълбочина. Монаси трябва да работят на скрипците — вече съм показал на няколко от вас как се прави — а доброволците могат да пълнят буретата.

— А ако дойдат повече доброволци, отколкото можем да използваме? — попита Ремигий.

— Можем да намерим работа за всякакъв брой — отвърна Том. — Ако нямаме достатъчно повдигащи устройства, хората могат да изнасят пръст от дупките във ведра и кошове. Дърводелецът ще трябва да е под ръка да прави допълнителни стълби — дървото го имаме.

— Но има граница в броя хора, които могат да слязат в този изкоп за основите — настоя Ремигий.

Том имаше чувството, че Ремигий просто иска да спори.

— Ще поеме няколкостотин души — отвърна той сухо. — Ямата е голяма.

— А има и друга работа за вършене, освен копаенето — изтъкна Филип.

— Точно така — кимна Том. — Другата важна работа е носенето на дървен материал и камък до обекта от речния бряг. Вие, монасите, трябва да се погрижите материалите да се струпат на подходящите места на обекта. Камъните трябва да отидат до дупките на основите, но извън терена на църквата, за да не пречат. Дърводелецът ще ви каже къде да се струпа дървеният материал.

— Всички ли доброволци ще са неопитни? — попита Филип.

— Не е задължително. Ако получим хора от градовете, между тях може да има някои занаятчии, надявам се. Трябва да разберем кои са те и да ги използваме. Дърводелците могат да строят заслони за зимна работа. Всички зидари могат да дялат камъни и да редят основи. Ако има ковач, ще го поставим да работи в селската ковачница, да прави сечива. Всички такива неща ще са изключително полезни.

Милий касиерът се намеси:

— Всичко това е съвсем ясно. Бих искал да започнем. Някои от селяните вече са тук, чакат да им се каже какво да правят.

Имаше още нещо, което Том трябваше да им каже, нещо важно, но деликатно и той затърси подходящите думи. Монасите можеше да се държат нагло и да отблъснат доброволците. Том искаше днешната операция да върви леко и с ведър дух.

— Работил съм преди с доброволци — подхвана той. — Важно е да… да не се отнасяме с тях като със слуги. Ние може да смятаме, че се трудят, за да получат небесна награда и би трябвало поради това да работят по-усилено, отколкото за пари. Но не е задължително и тяхната гледна точка да е същата. Те чувстват, че работят за нищо и че поради това ни правят голяма добрина. И ако им се стори, че сме неблагодарни, ще работят бавно и ще правят грешки. Най-добре ще е да ги водим со кротце.

Улови погледа на Филип и видя как приорът едва сдържа усмивката си, сякаш разбираше какви опасения стоят под благите му думи.

— Уместна забележка — каза Филип. — Ако се държим с тях добре, тези хора ще се чувстват щастливи и с приповдигнат дух, а това ще създаде добра атмосфера, което ще направи положително впечатление на епископ Хенри. — Огледа бавно събраните монаси. — Ако няма повече въпроси, да започваме.

Алиена се беше радвала на цяла година сигурност и благополучие под крилото на приор Филип.

Всичките й планове бяха успели. Двамата с Ричард бяха обикаляли околността, изкупувайки вълна от селяните през цялата изминала пролет и лято, като продаваха на Филип всеки път, щом съберяха стандартен чувал вълна. Бяха приключили сезона с пет фунта сребро.

Татко им беше умрял няколко дни след като го видяха, макар че тя го разбра едва по Коледа. Беше намерила гроба му в едно бедняшко гробище в Уинчестър, след като похарчи много от трудно спечеленото сребро в подкупи. Плака силно, не просто за него, а заради живота, който бяха живели заедно, сигурен и безгрижен, живота, който никога нямаше да се върне. В известен смисъл се беше сбогувала с него, преди да умре: когато напусна затвора знаеше, че никога повече няма да го види. В друг смисъл той все още беше с нея, защото бе обвързана с клетвата, която я бе накарал да даде и бе приела да преживее живота си, изпълнявайки волята му.

През зимата двамата с Ричард живяха в една малка къща до стената на приората Кингсбридж. Бяха си направили кола, като купиха колелата от майстора на талиги в Кингсбридж, а пролетта купиха млад вол, който да я тегли. Сезонът за стригане вече бе в разгара си и бяха припечелили повече от цената на вола и на новата кола. Следващата година може би щеше да наеме човек, който да й помага, а на Ричард да намери място като паж в домакинството на някой дребен благородник, за да може да започне обучението си за рицар.