Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

През останалото време всички бяха работили на обекта. Хубавото време и дългите дни на ранното лято бяха помогнали и бяха постигнали повечето от онова, на което Филип се беше надявал. Бяха положени основите за стената и източния край на канцела. Някои от основите за северната стена бяха прокопани до пълна дълбочина, готови за полагане на темелите, а Том построи достатъчно повдигащи механизми, за да има работа за десетки и десетки хора в изкопаването на останалото от огромната яма, стига обаче такива да дойдеха. Освен това речният бряг беше затрупан с дървен материал, пуснат по течението от дървосекачите и с камъни от кариерата, и всичко това беше отнесено горе по склона до катедралния обект. Работа имаше за стотици.

Но щеше ли някой да дойде?

Към полунощ Филип стана и тръгна през дъжда към криптата за полунощницата. На връщане след службата дъждът бе спрял. Не се върна в леглото, а седна да чете. Напоследък този период между полунощ и разсъмване бе единственото време, което му оставаше за учение и размисъл, тъй като целият ден винаги беше зает с ръководенето на манастира.

Тази нощ обаче му беше трудно да се съсредоточи и умът му непрекъснато се връщаше към предстоящия ден и шансовете за успех или провал. Утре можеше да загуби всичко, за което се беше трудил в последната година и повече. Хрумна му, може би защото се чувстваше фаталист, че не бива да иска успех заради самия успех. Да не би гордостта му да бе заложена тук? Гордостта беше грехът, на който бе най-податлив. След това си помисли за всички хора, които зависеха от него за подкрепа, закрила и работа: монасите, манастирските слуги, каменарите, Том и Алфред, селяните от Кингсбридж и богомолците от цялата околност. Епископ Уейлрън нямаше да се грижи за тях, както го правеше Филип. Уейлрън като че ли смяташе, че има правото да използва хората така, както той намери за добре в служба на Господа. Филип вярваше, че грижата за хората е служба на Господа. Нали за това беше самото спасение. Не можеше да допусне, че Божията воля е епископ Уейлрън да спечели тази надпревара. „Може и гордостта ми да е заложена малко“, призна си Филип, „но на везните са поставени и човешки души“.

Най-сетне утринното зарево пропука нощта и той отново отиде до криптата, този път за утренята. Монасите бяха неспокойни и възбудени: знаеха, че този ден е съдбовен за бъдещето им. Сакристът претупа набързо литургията и за първи път Филип му прости.

Когато напуснаха криптата и се запътиха към трапезарията за закуска, беше се разсъмнало напълно и небето бе ясно и синьо. Бог поне беше пратил време, за каквото се бяха молили. Беше добро начало.

Том Строителя знаеше, че този ден бе заложено бъдещето му.

Филип му бе показал писмото от приора на Кентърбъри. Том беше сигурен, че ако катедралата се строеше в Шайринг, Уейлрън щеше да наеме свой майстор строител. Нямаше да пожелае да използва план, одобрен от Филип, нито да рискува да назначи някой, който можеше да остане верен на Филип. За Том това означаваше или Кингсбридж, или нищо. Това бе единствената възможност изобщо да строи катедрала и днес тя беше изложена на риск.

Поканиха го да присъства на катедралния съвет сутринта. Случваше се от време на време. Обикновено беше заради това, че щяха да обсъждат строителната програма и можеше да им потрябва експертното му мнение по въпроси около планирането, цената или сроковете. Днес щеше да организира разпределението на доброволците, ако изобщо дойдеха такива. Искаше строителният обект да ври и кипи от дейност, когато пристигнеше епископ Хенри.

Строителят седеше търпеливо при четенията и молитвите, без да разбира латинските думи и мислеше за плановете си за деня. След това Филип мина на английски и го покани да очертае организацията на работата.

— Аз ще градя източната стена на катедралата, а Алфред ще полага камък в основите — започна Том. — Целта и в двата случая е да покажем на епископ Хенри колко е напреднало строителството.

— Колко души ще трябват на двама ви за помощ? — попита Филип.

— На Алфред ще му трябват двама работници да му носят камъните. Ще му трябва и някой, дето да му забърква хоросана. На мен също ще ми трябва един за правене на хоросан и двама носачи. Алфред може да използва необработени камъни в основите, стига да се плоски отгоре и отдолу, но моите камъни ще трябва да са добре издялани, защото ще се виждат над земята, затова върнах двама каменоделци от кариерата да ми помагат.