Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

— Тогава защо Хенри просто не ни даде каквото искаме? — попита Уилям.

— Защото не е архиепископът, все още. И знае, че хората го наблюдават да видят как се държи като надзорник. Иска да го видят, че взима справедливи решения, а не просто раздава услуги на приятели. Много време имаме за това след избора.

Майката на Уилям разсъди на глас:

— Значи най-доброто, което може да се каже, е, че ще изслуша съчувствено аргумента ни. Кой, обаче, е нашият аргумент?

— Това, че Филип не може да построи катедрала, а ние можем.

— А как ще го убедим в това?

— Били ли сте в Кингсбридж напоследък?

— Не.

— Аз бях, по Великден. — Уейлрън се усмихна. — Още не са започнали строителството. Имат само един изравнен терен с няколко колчета набити в земята и някакви въженца, очертаващи къде се надяват да строят. Започнали са да копаят основите, но са стигнали само до няколко стъпки. Някакъв зидар работи там с чирака си и по един-двама монаси им помагат от време на време в черната работа. Жалка гледка, особено при дъжд. Иска ми се епископ Хенри да го види.

Майка му кимна замислено. Уилям разбираше, че планът е добър, колкото и противна да му беше мисълта за сътрудничество с омразния Уейлрън Бигод.

Който продължи:

— Ще обясним на Хенри предварително колко малко и невзрачно място е Кингсбридж, и колко беден е манастирът. След това ще му покажем обекта, където им е отнело повече от година, за да изкопаят няколко плитки дупки. После ще го заведем в Шайринг и ще го впечатлим с това колко бързо би могло да се построи там катедрала, с цялата енергия на епископа, графа и гражданството, впрегната в проекта.

— Хенри ще дойде ли? — попита майка му с тревога.

— Можем само да го помолим — отвърна Уейлрън. — Ще го поканя да посети Кингсбридж на Петдесетница в качеството си на епископ. Така ще го поласкаем с намека, че вече го смятаме за новия архиепископ.

— Трябва да го запазим в тайна от приор Филип — каза баща му.

— Не мисля, че това ще е възможно — отвърна Уейлрън. — Епископът не може да направи изненадваща визита в Кингсбридж — би изглеждало доста странно.

— Но ако Филип знае предварително, че епископ Хенри идва, може да положи голямо усилие да задвижи напред строителната си програма.

— С какво? Той няма никакви пари. Особено сега, след като нае вашите каменари. Каменарите не могат да зидат стени. — Уейлрън поклати глава с доволна усмивка. — Всъщност нищо не може да направи, освен да се надява да грее слънце на Петдесетница.

Отначало Филип се зарадва, че епископът на Уинчестър се кани да дойде в Кингсбридж. Това щеше да означава служба под открито небе, разбира се, но нищо. Щяха да я отслужат на мястото на старата катедрала. При дъжд манастирският дърводелец щеше да вдигне временен навес над олтара и непосредствено около него, за да опази епископа сух, а паството можеше и да се мокри. Гостуването приличаше на акт на вяра от страна на епископ Хенри, все едно заявяваше, че все още смята Кингсбридж за катедрала, а липсата на истинска църква е само временен проблем.

Хрумна му обаче да се замисли какъв би могъл да е мотивът на епископа. Обичайната причина човек от такъв ранг да посети манастир бе, за да получи безплатно храна, пиене и подслон. Но Кингсбридж беше прочут — за да не се каже прословут — със скромната си храна и сурови условия на живот, а реформите на Филип само бяха повишили стандарта му от ужасен до едва поносим. Хенри също така беше най-богатият духовник в кралството, тъй че със сигурност не идваше в Кингсбридж заради храната и пиенето му. Но приорът беше установил, че е човек, който не прави нищо без причина.

Колкото повече мислеше за това, толкова повече подозираше, че епископ Уейлрън има нещо общо с посещението. Беше очаквал, че Уейлрън ще дойде в Кингсбридж до ден или два след писменото уведомление, за да обсъдят организирането на службата и настаняването на епископа, за да се погрижи Хенри да остане доволен и впечатлен от Кингсбридж. И докато дните се нижеха, а Уейлрън така и не се появи, опасенията на Филип се задълбочаваха.

Но дори в миговете на най-големи съмнения не беше и сънувал за коварството, което се разкри десет дни преди Петдесетница, благодарение на едно писмо от приора на катедралата Кентърбъри. Също като Кингсбридж, катедралата Кентърбъри се поддържаше от бенедиктински монаси, а монасите винаги си помагаха взаимно, когато можеха. Приорът на Кентърбъри, който естествено работеше в близост с временния архиепископ, бе научил, че Уейлрън е поканил Хенри в Кингсбридж с изричната цел да го убеди да премести диоцеза и новата катедрала в Шайринг.