Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

— Аз имам предложение — заяви епископ Уейлрън. Уилям още в началото бе убеден, че крие нещо в извезания си черен ръкав. — Смятам, че тази катедрала не трябва да се строи в Кингсбридж.

Думите му озадачиха младежа. Не можеше да схване връзката. Баща му също. Но майка му ококори очи. Спря замалко да чеше лицето си и каза замислено:

— Интересна идея.

— В старо време повечето катедрали бяха в села като Кингсбридж — продължи Уейлрън. — Много от тях допреди шейсет-седемдесет години бяха преместени в градове, по времето на първия крал Уилям. Кингсбридж е малко затънтено селце. Там няма нищо, освен един порутен манастир, който не е достатъчно богат, за да поддържа катедрала, още по-малко да я строи.

— А вие къде бихте пожелал да се построи? — попита майка му.

— Шайринг — отвърна Уейлрън. — Това е голям град — населението трябва да е хиляда души и отгоре. Има си пазар и ежегоден панаир на вълната. И е на главен път. Шайринг е разумно решение. И ако заедно направим кампания за това — епископът и графът в съюз — бихме могли да го наложим.

Баща му каза:

— Но ако катедралата е в Шайринг, монасите на Кингсбридж няма да могат да се грижат за нея.

— Точно това е идеята — намеси се нетърпеливо майка му. — Без катедралата Кингсбридж ще е едно нищо, приоратът ще потъне в забрава, а Филип отново ще е нищожество, каквото заслужава да е.

— Тогава кой ще поддържа новата катедрала? — настоя баща му.

— Нова църковна управа — каза Уейлрън. — Назначена от мен.

В началото Уилям бе също толкова озадачен като баща си, но вече започваше да схваща мисълта на епископа: с преместването на катедралата в Шайринг, Уейлрън също така щеше да наложи личен контрол над нея.

— А парите? — попита баща му. — Кой ще плаща за новата катедрала, ако не приоратът Кингсбридж?

— Смятам, че ще открием, че повечето имот на приората е посветен на катедралата — отвърна Уейлрън. — Ако катедралата се премести, имотът върви с нея. Например, когато крал Стивън раздели старото графство Шайринг, той даде планинските ферми на приората Кингсбридж, както знаем много добре. Но го направи, за да подпомогне финансирането на новата катедрала. Ако му кажем, че някой друг ще строи новата катедрала, ще очаква приоратът да отстъпи тези земи на новите строители. Монасите ще упорстват, разбира се. Но огледът на хартите им ще реши въпроса.

Картината ставаше все по-ясна за Уилям. С този ход Уейлрън щеше не само да наложи властта си над катедралата. Щеше също така да сложи ръка на повечето богатство на приората.

Баща му мислеше в същата посока.

— За вас това е голям замисъл, епископе, но какво носи той на мен?

Отговори майка му:

— Не разбираш ли? — започна тя сприхаво. — Твоя Шайринг. Помисли си колко богатство ще се стече към града с катедралата. Ще има стотици занаятчии и работници, които ще строят църквата години наред: всички те ще трябва да живеят някъде и да ти плащат наем, да купуват храна и облекло на твоя пазар. След това ще са клириците, които ръководят катедралата. И миряните, които ще идват в Шайринг вместо в Кингсбридж на Великден и Петдесетница за големите служби. И поклонниците, които идват да видят светините… Всички те ще харчат пари. — Очите й бяха блеснали от алчност. Уилям не помнеше да я е виждал толкова въодушевена от дълго време. — Ако успеем с това, бихме могли да превърнем Шайринг в един от най-важните градове в кралството!

„И всичко ще е мое“, помисли си Уилям. „Когато татко умре, аз ще съм графът“.

— Добре — каза баща му. — Ще съсипем Филип, това ще ви донесе власт, епископе, а мен ще направи богат. Как би могло да се направи?

— Решението за преместване на катедралата трябва да се вземе от архиепископа на Кентърбъри, теоретично.

Майка му го изгледа рязко.

— Защо „теоретично“?

— Защото точно в момента няма архиепископ. Уилям от Корбъл умря по Коледа, а крал Стивън все още не е посочил неговия наследник. Ние обаче знаем кой най-вероятно ще получи поста: нашият стар приятел Хенри от Уинчестър. Той много иска тази длъжност. Папата вече му е поверил временно властта. А кралят му е брат.

— Доколко е приятел? — попита баща му. — Не направи много за вас, когато се опитахте да вземете това графство.

Уейлрън сви рамене.

— Ще ми помогне, ако може. Трябва да поднесем убедителен аргумент.

— Няма да иска да си създава силни врагове — изтъкна майка му. — Точно сега, ако иска да стане епископ.

— Правилно. Но Филип не е толкова силен. Едва ли ще го питат за избора на архиепископ.