Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

Духна свещта си и отиде при талигата. Прегърна един по един четиримата монаси, които се бяха опълчили на пазачите и двамата послушници, докарали колата.

— Гордея се с вас — заговори им топло. — И вярвам, че Бог също.

Монасите и каменарите си стискаха ръце и се поздравяваха. Ото Черното лице се приближи до Филип и рече:

— Много добре стана, отец Филип. Вие сте смел човек, ако мога да кажа така.

— Бог ни защити — отвърна Филип.

Погледът му се спря на графските каменари. Стояха умърлушени пред вратата на заслона. Не искаше да ги превръща в свои врагове, защото макар да губеха днес, винаги оставаше опасността Пърси да ги използва за нови неприятности. Реши да поговори с тях.

Хвана Ото за ръката и го поведе към заслона.

— Божията воля се изпълни тук днес — каза на Харолд. — Надявам се да няма лоши чувства.

— Без работа сме — рече Харолд. — Това е лошо чувство.

Филип изведнъж видя начин да привлече Харолд и хората му на своя страна. Заговори импулсивно:

— Можете да се върнете на работа още днес, ако искате. Работете за мен. Ще наема целия ви екип. Няма дори да трябва да се местите от заслона си.

Харолд бе изненадан от този развой. Гледаше стъписан, но бързо се овладя и попита:

— На какви надници?

— Обичайните — отвърна Филип веднага. — Два пенса на ден за занаятчиите, пени на ден за ратаите, четири пенса за теб и ти плащаш на чираците си.

Харолд се обърна и погледна колегите си. Филип отведе Ото настрана, за да ги остави да обсъдят предложението му насаме. Всъщност не можеше да си позволи още дванайсет души и ако го приемеха, щеше да му се наложи да отложи още деня, в който да започне да наема зидари. Това означаваше, че ваденето на камъни щеше да върви по-бързо от използването им. Щеше да натрупа голям запас, но щеше да е лошо за паричните приходи. Но пък привличането на каменарите на Пърси на страната на манастира щеше да е добър защитен ход. Ако Пърси поискаше да опита отново да разработва кариерата, първо трябваше да наеме нов екип каменари. Това можеше да се окаже трудно, след като се разчуеше за днешните събития. А ако в бъдеще Пърси опиташе друга тактика, например да затвори кариерата, Филип щеше да разполага с добър запас от камък.

Харолд изглежда спореше с хората си. След няколко минути ги остави и отново се обърна към приора.

— Кой ще ръководи, ако работим за вас? Аз или вашият майстор каменар?

— Ото е старшият тук — отвърна Филип без колебание. Харолд определено не можеше да е старши, за да не бъде купен отново от Пърси. А не можеше да има двама старши, защото това водеше до разногласия. — Ти можеш да командваш своя екип. Но Ото ще е над теб.

Харолд изглеждаше разочарован и се върна при хората си. Обсъждането продължи. Том Строителя дойде при Филип и Ото, широко усмихнат.

— Планът ви успя, отче. Върнахме си кариерата без една капка кръв да се пролее. Страхотен сте.

Филип беше склонен да се съгласи, но бързо осъзна вината си в греха на гордостта.

— Бог е този, който направи чудото — отвърна той, за да го напомни на себе си и на Том.

— Отец Филип предложи да наеме Харолд и хората му да работят с мен — каза Ото.

— Нима? — Том като че ли остана недоволен. Работниците уж трябваше да се наемат от майстора строител, а не от приора. — Не мислех, че може да си го позволи.

— Не мога — призна Филип. — Но не искам тези мъже да се мотаят без работа и да чакат Пърси да измисли друг начин да си върне кариерата.

Том се позамисли и кимна.

— А и няма да е зле да имаме камък в резерв, ако Пърси успее.

Филип се зарадва, че Том бърза схвана разумността на решението му.

Харолд като че ли стигаше до споразумение с хората си. Върна се при Филип и попита:

— Ще плащате ли надниците на мен и ще ме оставите ли да разпределям парите както аз намеря за добре?

Филип се поколеба. Това означаваше, че майсторът можеше да вземе повече от полагащия му се дял. Но отвърна:

— Зависи от майстора строител.

— Съвсем обичайно е — каза Том. — Ако това иска екипът ви, не възразявам.

— В такъв случай приемаме — рече Харолд.

Двамата си стиснаха ръцете. Филип обобщи:

— Значи всички получават каквото искат. Хубаво!

— Има една личност, която не получава каквото иска — отвърна Харолд.

— Кой?

— Жената на граф Пърси, Реган — мрачно отвърна мъжът. — Когато тя разбере какво е станало тук, ще има кръв по целия под.

Днес нямаше лов, затова младежите в Ърлскасъл играеха на една от любимите игри на Уилям: пребиване на котката с камъни.