Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

— Изненадан съм, че ви виждам, епископе — каза баща му.

— Защото последния път, когато се срещнахме, придумахте приора на Кингсбридж да ме изиграе ли? Да, предполагам, че ще сте изненадан. Обикновено не съм от тези, които прощават. — Извърна за миг ледения си поглед към Уилям, след което отново се обърна към баща му. — Но не храня неприязън, когато е против интересите ми. Трябва да поговорим.

Баща му кимна замислено.

— По-добре се качете горе. Ти също, Уилям.

Епископ Уейлрън и дякон Балдуин се заизкачваха по стъпалата към покоите на графа, а Уилям ги последва. Изпитваше разочарование, че котката му беше избягала. От друга страна разбираше, че и той се е измъкнал щастливо: ако беше посегнал на епископа, сигурно щяха да го обесят за това. Но имаше някаква деликатност и префиненост в този Уейлрън, които Уилям ненавиждаше.

Влязоха в спалнята на баща му, стаята, където Уилям бе изнасилил Алиена. Спомняше си онази сцена всеки път, щом влезеше тук: пищната белота на тялото й, страха на лицето й, писъците й, изкривената от ужас физиономия на братчето й, когато го принудиха да гледа, а след това — най-големия му удар — как даде на Уолтър да й се наслади след това. Искаше му се да я беше задържал тук, в плен, за да може да я има всеки път, когато пожелае.

Оттогава беше мислил за нея натрапчиво. Дори се беше опитал да я издири. Бяха хванали някакъв лесничей, опитал се да продаде коня на Уилям в Шайринг и той беше признал при мъченията, че го е откраднал от едно момиче, което отговаряше по описания на Алиена. Уилям беше научил от тъмничаря в Уинчестър, че е посетила баща си, преди да умре. А приятелката му, мадам Кейт, собственичка на бардак, който посещаваше често, му беше казала, че е предлагала място на Алиена в къщата си. Но следата се беше заличила.

— Не й позволявай да ти гложди ума, Уили момчето ми — беше казала Кейт съчувствено. — Искаш големи цици и дълга коса? Имаме ги. Защо не вземеш Бети и Мили заедно тази нощ, четири големи гърди само за теб?

Но Бети и Мили не бяха невинни и с бяла кожа, и уплашени до смърт; и не бяха го задоволили. Всъщност, той не беше постигал истинско удовлетворение с жена след онази нощ с Алиена, тук, в спалнята на графа.

Изтласка мисълта от ума си. Епископ Уейлрън говореше с майка му.

— Предполагам знаете, че приорът на Кингсбридж е сложил ръка на кариерата ви?

Не знаеха. Уилям беше изумен, а майка му кипна.

— Какво? Как?

— Явно охраната ви е успяла да върне каменарите, но на другия ден, когато са се събудили, кариерата била завзета от монаси, пеещи химни и вашите са се уплашили да посегнат на Божии хора. Приор Филип след това е наел каменарите ви и сега всички работят заедно в пълен сговор. Изненадан съм, че пазачите ви не са се върнали да ви го съобщят.

— Къде са тези страхливци? — кресна майка му побесняла. Лицето й беше пламнало. — Аз ще се разправям с тях… ще заповядам топките им да отрежат…

— Разбирам защо не са се върнали — каза Уейлрън.

— Остави ги пазачите — сопна й се баща му. — Те са просто войници. Онзи лукав приор е виновникът. Изобщо не си представях, че може да ни извърти такъв номер. Надхитри ни, това е.

— Точно така — кимна Уейлрън. — При цялата свята невинност, която излъчва, тоя е хитър като домашен плъх.

Уилям си помисли, че Уейлрън също приличаше на плъх, черен, с остра муцуна и лъскави черни косми, който клечи в ъгъла с коричка в лапите, а очичките му шават из стаята, докато си гризе обеда. Защо го интересуваше кой е завзел кариерата? Той беше също толкова хитър като приор Филип, също кроеше нещо.

Майка му заяви:

— Не можем да позволим да се измъкне така. Хамли не трябва да позволят да изглеждат победени. Онзи приор следва да бъде унизен.

Баща му не беше толкова убеден.

— Само една кариера е. А и кралят нали…

— Не е само кариерата, става дума за семейната чест — прекъсна го майка му. — Остави какво е казал кралят.

Уилям беше съгласен с нея. Филип от Кингсбридж се беше опълчил на Хамли и трябваше да бъде смачкан. Ако хората не се боят от теб, нямаш нищо. Но не разбираше къде е проблемът.

— Защо не отидем с няколко души и просто да изхвърлим работниците на приора?

Баща му поклати глава.

— Едно е да нарушиш пасивно кралската воля, както направихме, като разработихме сами кариерата. Съвсем друго е да пратиш въоръжени хора да изгонят работници, които са там с изричното разрешение на краля. Може да загубя графството заради това.

Уилям със съжаление разбра, че е прав. Баща му винаги беше предпазлив, но предпазливостта му обикновено се оказваше оправдана.