Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

Към тезгяха идваха някакви монаси с огромна талига, натоварена с чували вълна. Реши да си направи продажбата преди тях. Махна на Ричард и той смъкна чувала им с вълна от талигата и го донесе до тезгяха.

Търговецът огледа вълната.

— Смесено качество. Половин фунт.

— Какво? — попита тя невярващо.

— Сто и двайсет пенса — заяви той.

Алиена се ужаси.

— Но вие току-що платихте фунт за чувал!

— Заради качеството беше.

— Платихте фунт за лошо качество!

— Половин фунт — повтори той упорито.

Монасите пристигнаха и се скупчиха при щанда, но Алиена нямаше да мръдне от мястото си: прехраната й висеше на косъм тук и я плашеше повече бедността, отколкото търговеца.

— Кажи ми защо — настоя тя. — Нищо лошо й няма на вълната, нали?

— Не.

— Тогава ми дай колкото даде на онези двамата.

— Не.

— Защо? — едва не изкрещя тя.

— Защото никой не плаща на момиче толкова, колкото би платил на мъж.

Искаше й се да го удуши. Предлагаше й по-малко, отколкото бе заплатила. Беше възмутително. Ако приемеше цената му, цялата работа щеше да се окаже напразна. Още по-лошо, планът й да осигури прехрана за себе си и за брат си щеше да се е провалил и краткият й период на независимост щеше да е приключил. И защо? Защото той не искаше да плати на момиче същото, което плаща на мъж!

Водачът на монасите я гледаше. Мразеше хора да се зазяпват в нея.

— Стига си ме зяпал! — каза му грубо. — Пазари се там с този безбожен селяк.

— Добре — отвърна кротко монахът. Махна на хората си и те довлякоха един чувал.

— Вземи десетте шилинга, Али — каза тихо Ричард. — Иначе нищичко няма да имаме, освен един чувал вълна!

Алиена гледаше с гняв търговеца, докато оглеждаше вълната на монасите.

— Смесено качество — заяви той, а тя се зачуди дали изобщо обявява вълна за добро качество. — Фунт и дванайсет пенса на чувал.

Защо трябваше да се случи това? Защо Мег си бе заминала? Алиена се давеше от горчивина. Всичко щеше да е наред, ако тя си беше останала тук.

— Колко чувала имате? — попита търговецът.

Млад монах в расо на послушник отвърна:

— Десет.

Но водачът им го поправи:

— Единайсет.

Послушникът сякаш се канеше да му възрази, но си замълча.

— Това прави единайсет и половина фунта сребро плюс дванайсет пенса. — Търговецът почна да тегли парите.

— Няма да се предам — каза тя на Ричард. — Ще отнесем вълната другаде — Шайринг може би, или Глостър.

— Целия този път! А ако не можем да я продадем там?

Беше прав. Другаде можеха да си имат същата неприятност. Същинската трудност бе, че нямаха никакво положение, никаква подкрепа, никаква защита. Търговецът нямаше да посмее да обиди монасите, а дори бедните селяни сигурно можеха да му създадат главоболия, ако се отнесеше нечестно с тях. Но никакъв риск нямаше за човек, който се опитва да измами две деца без никой на този свят, който да им помогне.

Монасите мъкнеха чувалите си в навеса на търговеца. При всеки стоварен чувал, търговецът връчваше на главния монах претеглен фунт сребро и дванайсет пенита. Когато се прибраха всички чували, на тезгяха остана кесия сребърници.

— Само десет чувала са — рече търговецът.

— Казах ви, че са само десет — измърмори послушникът на главния монах.

— Този е единайстият — заяви главният монах и сложи ръка на чувала на Алиена.

Тя го зяпна изумена.

Търговецът беше също толкова изненадан.

— Предложих й половин фунт — каза той.

— Аз го купих от нея — отвърна монахът. — И го продадох на теб. — Кимна на другите монаси и те отнесоха чувала й в навеса.

Търговецът изглеждаше вкиснат, но му връчи последния фунт в кесия и още дванайсет пенита. Монахът на свой ред ги даде на Алиена.

Беше онемяла от изумление. Всичко се беше провалило, а сега този напълно непознат човек я беше спасил — и то след като беше груба с него, при това!

— Благодарим ви, че ни помогнахте, отче — каза Ричард.

— Благодарете на Господа — рече монахът.

Алиена не знаеше какво да каже. Беше замаяна от вълнение. Сгуши парите до гърдите си. Как можеше да му се отблагодари? Зяпна в спасителя си. Беше дребничък, слаб, жилав на вид мъж. Движенията му бяха бързи и изглеждаше пъргав и чевръст като малка птица със сиви пера, но с будни и живи очи. Очите му бяха сини всъщност. Ивицата коса около бръснатото му теме беше черна и прошарена със сиво, но лицето му беше младо. Алиена започна да осъзнава, че й е смътно познат. Къде го беше виждала преди?