Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

Повечето руна им бяха стрували между половин и три четвърти пени всяко. Бяха платили седемдесет и два пенса за стария кон, а разнебитената каруца им я бяха дали към него. Повечето останали пари бяха отишли за храна. Но тази вечер щяха да имат фунт сребро и кон и каруца.

Планът на Алиена беше да излязат отново и да изкупят друг чувал вълна, и да правят същото пак и пак, докато острижат всички овце. Към края на лятото искаше да има пари, за да купят силен кон и нова каруца.

Чувстваше се много възбудена, докато водеше старата кранта по улиците към къщата на Мег. До края на деня щеше да е доказала, че може да се грижи за себе си и за брат си без никаква помощ от другиго. Чувстваше се много зряла и независима. Държеше съдбата си в свои ръце. Нищо не беше получила от краля, не й трябваха роднини и нямаше нужда от съпруг.

Очакваше с нетърпение да се види с Мег, която я бе вдъхновила. Мег беше от малцината, които й бяха помогнали, без да се опитат да я ограбят, насилят или използват. Алиена имаше много въпроси към нея за търговията изобщо и особено за търговията с вълна.

Беше пазарен ден, тъй че им отне доста време, докато откарат талигата си през гъмжащия от хора град до улицата на Мег. Най-сетне стигнаха до къщата й. Алиена влезе в голямото помещение. Завари вътре някаква жена, която изобщо не беше виждала преди.

— О! — Спря се смутена пред прага.

— Какво има? — попита я жената.

— Приятелка съм на Мег.

— Тя вече не живее тук — отсече непознатата.

— О, Боже. — Не разбираше защо е толкова груба. — Къде се е преместила?

— Отиде с мъжа си, който напусна този град опозорен — каза жената.

Обзе я разочарование и страх. Беше разчитала на Мег да продаде лесно вълната.

— Това е ужасна вест!

— Той беше безчестен търговец и на твое място не бих се хвалила, че съм й приятелка. Сега се махай.

Алиена се ядоса, че си позволява да говори лошо за Мег.

— Не ме интересува какво е направил мъжът й, Мег беше чудесна жена и много над крадците и курвите в този вмирисан град — заяви тя и излезе навън, преди непознатата да измисли какво да отвърне.

Утехата от словесната й победа бе много кратка.

— Лоша новина — оплака се на Ричард. — Мег е напуснала Уинчестър.

— А тоя, дето живее сега тук, също ли е търговец на вълна? — попита той.

— Не попитах. Много бързах да наддумам стопанката. — Почувства се глупаво.

— Какво ще правим сега, Али?

— Ще ги продадем тези руна — отвърна тя притеснено. — Хайде да идем на пазара.

Обърнаха коня и поеха отново по Високата улица, а след това се запровираха през тълпата към пазара, който се намираше между Високата улица и катедралата. Алиена водеше коня, а Ричард вървеше зад талигата и буташе, щом на коня му дотрябваше помощ, което ставаше почти непрекъснато. Пазарът гъмжеше от човешки тълпи, които се точеха по тесните проходи между щандовете, а други талиги като тяхната постоянно задръстваха пътя им. Тя се спря, качи се на чувала с вълна и огледа за изкупвачи. Успя да види само един. Слезе и подкара коня натам.

Мъжът въртеше добра търговия. Разполагаше с голямо, оградено с въже пространство, с навес зад него. Навесът беше направен от плет, лека дъсчена рамка, запълнена с оплетени клони и тръстика, и явно беше временна постройка, която се вдигаше на всеки пазарен ден. Търговецът беше мургав мъж, чиято лява ръка свършваше до лакътя. Към пънчето на отрязаната ръка беше затегнат дървен гребен и щом му предложеха руно, той пъхаше ръката си във вълната, разчесваше малко с гребена и го опипваше с дясната си ръка, преди да предложи цена. После с гребена и дясната си ръка отброяваше пенитата, които се бе съгласил да плати. За по-големи количества претегляше пенитата на везна.

Алиена се провря през тълпата до скамейката. Един селянин предлагаше на търговеца три доста тънки руна, овързани с кожен колан.

— Доста рехаво — рече търговецът. — Три фардинга всяко. — Един фардинг беше четвърт пени. Отброи две пенита, после взе малка брадвичка и с бърз приучен удар насече трето пени на четвъртини. — Три по три фардинга прави два пенса и фардинг. — Селянинът свали колана от руната и ги подаде.

След него двама млади мъже довлякоха цял чувал вълна до импровизирания щанд. Търговецът го огледа грижливо.

— Пълен чувал е, но качеството е лошо. Ще ви дам фунт.

Алиена се зачуди как можеше да е сигурен, че чувалът е пълен. Може би човек се научаваше да го преценява от практика. Погледа как претегли фунт сребърни пенита.