Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

Мъжът й го бяха обвинили, че продава с подбиване в теглото — престъпление, което градът взимаше доста насериозно, защото процъфтяването му се основаваше на доброто име и пазарната почтеност. Ако се съдеше по начина, по който го каза Мег, според Алиена сигурно беше виновен. Отсъствието му обаче не беше се отразило особено на търговията. Мег просто бе заела мястото му. Зимата бездруго нямаше много за вършене и тя бе пътувала до Фландрия. Уверила беше посредниците на мъжа си, че предприятието функционира нормално. Освен това беше извършила ремонт на плевника, като в същото време го бе поразширила. Щом започнеше стриженето, щеше да изкупи вълна също като него. Знаеше как да оцени качеството й и да постави цена. Вече я бяха допуснали в търговската гилдия на града, въпреки опетненото име на съпруга й, защото имаше традиция търговците да си помагат взаимно в трудни времена, а и бездруго вината му все още не бе доказана.

Ричард и Алиена ядяха храната й, пиеха виното й и седяха край огъня й, докато навън започна да се стъмва. После се върнаха в приората да преспят. Отново я споходи кошмар. Този път сънува баща си. В съня й той седеше на трон в затвора, висок, блед и властен както винаги, и когато отиде да го види, трябваше да му се поклони като пред крал. След това той й заговори обвинително, като я укори, че го е изоставила в затвора и е отишла да живее в курвенски дом. Тя се разгневи от обидата и каза сърдито, че той е изоставил нея. Канеше се да добави, че я е оставил на милостта на Уилям Хамли, но изпита неохота да му сподели какво й беше причинил той. После видя, че Уилям също е в стаята, седеше на едно легло и ядеше череши от купа. Изплю костилката на една череша към нея, улучи я по бузата и я жилна. Баща й се усмихна, а после Уилям започна да хвърля меки череши по нея. Оплискаха лицето и роклята й и тя заплака, защото макар дрехата да беше стара, й беше единствената, а сега цялата бе нацапана с черешов сок като петна от кръв.

Чувстваше се толкова непоносимо тъжна в съня си, че когато се събуди и разбра, че не е истина, изпита огромно облекчение, въпреки че реалността — това, че беше бездомна и безпарична — бе много по-лоша от това да те замерват с меки череши.

Светлината на утрото се процеждаше през пукнатините в стените на къщата за гости. Наоколо й хората се събуждаха и се раздвижваха. Скоро монасите влязоха, разтвориха врати и кепенци и призоваха всички на закуска.

Алиена и Ричард се нахраниха бързо и отидоха до къщата на Мег. Жената бе готова за тръгване. Беше направила пикантна телешка яхния, за да занесе топъл обяд на съпруга си и момичето нареди на брат си да й носи тежкото гърне. Съжаляваше, че няма какво да даде на татко си. Не беше помислила за това, но и да беше, нямаше да може да купи нищо. Ужасно бе, че нищо не можеха да направят за него.

Тръгнаха нагоре по Високата улица, влязоха в замъка през задната порта, а после минаха покрай цитаделата и се спуснаха надолу по хълма към затвора. Алиена си спомни какво й беше казал Одо предния ден, когато го попита дали татко й е добре. „Не е“, беше казал тъмничарят. „Той умира.“ Бе си помислила, че преувеличава от жестокост, но сега започна да се безпокои. Запита Мег:

— Болен ли е баща ми?

— Не знам, скъпа — отвърна й жената. — Никога не съм го виждала.

— Тъмничарят каза, че умира.

— Тоя човек е зъл като котка. Сигурно го е казал просто за да те натъжи. Все едно, скоро ще го разберем.

Въпреки добрите намерения на Мег, Алиена не се утеши и беше изпълнена със страх, докато влизаше през входа във вмирисания на гнило сумрак на затвора.

Одо грееше ръцете си на огъня в средата на преддверието. Кимна на Мег и погледна Алиена.

— Намери ли парите?

— Аз ще платя за тях — каза Мег. — Ето ти два пенса, за мен и за тях.

На глупавото му лице се появи хитра усмивка.

— За тях е два пенса — по пени за всеки.

— Не се дръж като псе, Одо — каза Мег. — Ще пуснеш и двамата или ще ти създам неприятности с търговската гилдия и ще си загубиш работата.

— Добре де, добре, няма нужда от заплахи — изръмжа той намръщено. Посочи сводестия проход в каменната стена отдясно. — Бартоломю е натам.

— Ще ни трябва светлина — каза Мег. Извади две свещи от джоба на наметалото си и ги запали от огъня, после подаде едната на Алиена. Лицето й беше разтревожено. — Дано всичко да е наред. — Наведе се и я целуна, а после тръгна бързо през прохода от другата страна.

— Благодаря ви за пенито — извика Алиена след нея, но Мег вече се беше скрила в тъмното.