Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

— Искате да стана курва.

— Дама за удоволствие, скъпа — каза Кейт. — Ставаш късно, обличаш красиви дрехи всеки ден, даваш щастие на мъжете и забогатяваш. Можеш да си една от най-добрите. В тебе има нещо… би могла да взимаш колкото поискаш, всичко. Повярвай ми, знам го.

Алиена потръпна. Винаги бе имало по някоя и друга курва в замъка — нужно беше за място, където имаше толкова много мъже без жените си — и ги бяха смятали за най-долните от долните, най-унизените между жените, по-долу дори и от метачките. Но не ниското положение я накара да затрепери от погнуса. Беше представата как мъже като Уилям Хамли щяха да влизат и да я обладават за пени. Мисълта върна спомена за едрото му тяло, наместено върху нея, докато тя лежеше на пода с разтворени крака и трепереща от страх и погнуса в очакване да проникне в нея. Сцената се върна в ума й с нов ужас и й отне цялата увереност и самообладание. Чувстваше, че ако се задържи в тази къща миг повече, всичко щеше да се случи отново и я обзе паническо желание да се махне. Заотстъпва към вратата. Страх я беше да не обиди Кейт, страх я беше да ядоса когото и да било.

— Съжалявам — промълви тя смутено. — Моля да ми простите, но не бих могла да правя това, наистина…

— Помисли си! — каза Кейт ведро. — Върни се, ако премислиш. Аз пак ще съм тук.

— Благодаря ви — измънка Алиена. Най-после намери вратата. Отвори я и бързо излезе навън. Разстроена изтича надолу по стълбището на улицата и отиде до предната врата на къщата. Отвори я, но се боеше да влезе. — Ричард! — извика. — Ричард, излез вън! — Не последва отговор. Вътре беше сумрачно и не можа да види нищо, освен няколко смътни женски фигури. — Ричард, къде си? — изкрещя истерично.

Усети, че няколко минувачи са я зяпнали и това още повече я притесни. Ричард изведнъж се появи с чаша ейл в едната ръка и пилешка кълка в другата.

— Какво има? — попита той с уста, пълна с месо. Тонът му издаваше яд, че го е обезпокоила.

Сграбчи го за ръката и го дръпна навън.

— Излизай оттам. Това е къща на курви!

Няколкото зяпачи наоколо се разсмяха, един-двама от тях заподхвърляха пиперливи шеги.

— Можеше да ти дадат малко месо — каза брат й.

— Искат да им стана курва! — кипна тя.

— Добре, добре. — Ричард изгълта бирата си, остави чашата вътре на пода и пъхна останалото от кълката в ризата си.

— Хайде — подкани го Алиена нетърпеливо, макар че за сетен път необходимостта да се оправи с по-малкия си брат я поуспокои. Не изглеждаше ядосан от това, че някой иска сестра му да стане курва, но явно съжаляваше, че трябваше да напусне място, където даваха пиле и бира само с едното влизане.

Повечето зяпачи си тръгнаха щом разбраха, че веселбата е свършила, но една остана. Беше добре облечената жена, която бяха видели в затвора. Беше дала пени на тъмничаря, а той я беше нарекъл Мег. Гледаше Алиена с любопитство, примесено със състрадание. Вече започваше да изпитва неприязън, когато я зяпнеха така и тя извърна лице ядосано. После жената й заговори:

— В беда сте, нали?

Нотката доброта в гласа на Мег я накара да се обърне.

— Да — отвърна след миг мълчание. — В беда сме.

— Видях ви в затвора. Мъжът ми е там — посещавам го всеки ден. А вие какво правихте на това място?

— Баща ни е там.

— Но не влязохте.

— Нямахме пари да платим на тъмничаря.

Мег погледна над рамото й към курвенския дом.

— Това ли правеше там? Опита се да намериш пари?

— Да, но не знаех какво е, докато…

— Горкичката ми. Моята Ани щеше да е колкото теб, ако беше жива… Защо не дойдете с мен до затвора утре сутринта, да видим дали няма да можем да накараме Одо да постъпи като християнин и да съжали две осиротели деца.

— О, това би било чудесно — отвърна Алиена. Беше трогната. Нямаше гаранция за успех, но това, че някой бе готов да им помогне, я просълзи.

Мег продължаваше да я гледа съсредоточено.

— Яла ли си?

— Не. Ричард получи нещо в… онова място.

— По-добре елате в къщата ми. Ще ви дам малко хляб и месо. — Забеляза притеснението й и добави: — Няма да трябва да правиш нещо за това.

Алиена й повярва.

— Благодаря ви. Много сте добра. Не много хора бяха така добри с нас. Не знам как да ви се отблагодаря.

— Няма нужда. Елате с мен.

Съпругът на Мег беше търговец на вълна. В къщата си в южната част на града, на щанда си в пазарни дни и на големия ежегоден панаир, провеждан на хълма Свети Джайлс, изкупуваше овчи руна, носени му от селяни от околностите. Тъпчеше ги в огромни вълнени чували, всеки побиращ руното на двеста и четирийсет овце и ги складираше в плевника зад къщата си. Веднъж в годината, когато фламандските тъкачи пращаха посредниците си да купуват меката здрава английска вълна, мъжът на Мег продаваше всичко и уреждаше превоза на стоката през Дувър и Булон до Брюж и Гент, където руното се превръщаше във висококачествен плат и се продаваше по целия свят на твърде високи цени за селяните, които продаваха вълната. Така разправяше Мег на Алиена и Ричард над късния обяд, с онази топла усмивка, която казваше, че каквото и да се случи, не е нужно хората да са лоши един към друг.