Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

След малко забеляза едно момиче. Беше някъде на нейните години, стоеше встрани от тях и се усмихваше на Ричард. Момичето изглеждаше дружелюбно. Алиена се поколеба, после отново видя, че се усмихва и я заговори.

— Тук ли живееш?

— Да — отвърна момичето. Интересуваше я Ричард, а не Алиена.

— Нашият баща е в затвора — промълви Алиена. — Опитваме се да намерим някакъв начин да си изкараме прехраната и да съберем пари да подкупим тъмничаря. Да знаете какво бихме могли да направим?

Погледът на момичето се измести от Ричард на Алиена.

— Безпарични сте и искате да разберете как да изкарате пари ли?

— Точно така. Готови сме да работим здраво. Ще направим всичко. Можеш ли да измислиш нещо?

Момичето я огледа дълго и преценяващо.

— Мога — каза накрая. — Знам някой, който може да ти помогне.

Алиена се развълнува. Това беше първият човек, който й казваше „да“ от цял ден.

— Кога можем да го видим? — попита тя нетърпеливо.

— Нея.

— Какво?

— Жена е. И сигурно можеш да я видиш веднага, ако дойдеш с мен.

Алиена и Ричард се спогледаха радостни. Трудно можеше да повярва, че късметът й най-после е проработил.

Момичето се обърна и те тръгнаха след нея. Отведе ги до една голяма дървена къща на южната страна на Високата улица. Повечето от къщата бе на приземното ниво, но имаше малък горен етаж. Момичето се заизкачва по външното стълбище и им махна с ръка да я последват.

Горният етаж се оказа спалня. Алиена зачудено се заозърта: беше по-богато украсена и обзаведена от всички стаи в замъка им, дори докато майка им беше жива. Стените бяха покрити с гоблени, подът бе застлан с кожи и черги, а леглото бе обкръжено с извезани завеси. Една жена на средна възраст седеше на един стол сякаш като на трон. Беше облечена в пищна рокля. Трябваше да е била красива като млада, предположи Алиена, макар лицето й вече да бе покрито с бръчки и косата — изтъняла.

— Това е госпожа Кейт — каза момичето. — Кейт, това момиче е без пари и баща й е в затвора.

Кейт се усмихна. Алиена се отзова с усмивка, но беше някак насила: имаше нещо в тази Кейт, което не й харесваше. Жената разпореди:

— Заведи момчето в кухнята и му дай чаша бира, докато си поговорим.

Момичето изведе Ричард. Алиена се зарадва, че ще получи малко бира — може би щяха да му дадат и нещо за ядене.

— Как се казваш? — попита я Кейт.

— Алиена.

— Необичайно е. Но ми харесва. — Хвана брадичката й. — Много ти е хубаво личицето. — Дъхът й миришеше на вино. — Свали си наметалото.

Този оглед я смути, но Алиена се подчини: не виждаше нищо опасно, а и след всички откази предобеда не искаше да отхвърли първата прилична възможност, като създаде впечатление, че е неотзивчива. Смъкна наметалото от гърба си, пусна го на една пейка и застана в старата ленена рокля, която жената на лесничея й беше дала.

Кейт я обиколи. По някаква причина остана впечатлена.

— Скъпо мое момиче, не бива никога да изпитваш нужда от пари или от каквото и да било друго. Ако работиш за мен, и двете ще бъдем богати.

Алиена се намръщи. Звучеше безумно. Искаше само да помогне с пране, готвене или с шиене и не разбираше как можеше да направи някого богат.

— За каква работа говорите?

Кейт се бе озовала зад гърба й. Прокара ръце по хълбоците й, опипа бедрата й и застана толкова близо до нея, че Алиена усети гърдите й, притискащи се в тялото й.

— Имаш красиво тяло — заговори Кейт. — И кожата ти е хубава. Потеклото ти е благородно, нали?

— Баща ми беше графът на Шайринг.

— Бартоломю! Виж ти. Помня го — не че е бил някога мой клиент. Много целомъдрен мъж беше баща ти. Е, разбирам, че си обедняла.

Значи Кейт имаше клиенти.

— Какво продаваш? — попита Алиена.

Кейт не отговори пряко. Мина отново пред Алиена и я погледна в лицето.

— Девствена ли си, скъпа?

Алиена се изчерви от срам.

— Не бъди срамежлива — каза Кейт. — Виждам, че не си. Е, все едно. Девиците се ценят много високо, но не траят дълго, разбира се. — Сложи ръце на бедрата й, наведе се и я целуна по челото. — Толкова си сластна, въпреки, че не го знаеш. В името на вси светии, неустоима си. — Плъзна ръката си нагоре от бедрото й до бюста и нежно взе едната й гърда в шепата си, претегли я и леко я стисна, после се наведе отново напред и я целуна по устните.

Алиена разбра всичко за миг: защо момичето се беше усмихвало на Ричард пред монетния двор, откъде печелеше Кейт парите си, що за жена беше тя. Почувства се глупаво, че не беше го разбрала по-рано. Остави се на Кейт да я целуне — беше толкова различно от онова, което Уилям Хамли бе направил, че не се почувства ни най-малко отблъсната — но не беше това, не беше това, което трябваше да прави, за да спечели пари. Отдръпна се от прегръдката й.