Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

— Аз съм кралският лесничей — каза мъжът.

Алиена едва не припадна от облекчение. Лесничеят беше кралски служител, плащаха му, за да налага закона в горите.

— Защо не го каза веднага, глупав човек? — заговори тя ядосана, че си е позволила да се уплаши. — Взех те за разбойник!

Изглеждаше стъписан и доста обиден, все едно, че беше казала нещо неучтиво. Но отвърна само:

— Благородна дама ще да сте, значи.

— Аз съм дъщерята на графа на Шайринг.

— А момчето ще да е синът му — каза лесничеят, въпреки че като че ли не беше видял Ричард.

Брат й пристъпи напред и пусна дървата на земята.

— Така е. А вашето име?

— Браян. Тук ли се каните да прекарате нощта?

— Да.

— Сам-сами?

— Да. — Алиена разбра, че се чуди защо нямат ескорт. Но нямаше да му каже.

— И нямате никакви пари, казахте.

Алиена го изгледа намръщено.

— Съмняваш ли се в мен?

— О, не. Виждам, че сте благородничка. По маниерите ви. — Нямаше ли нотка на ирония в гласа му? — Щом сте сами и безпарични, може би ще предпочетете да пренощувате в моята къща. Не е далече.

Алиена нямаше намерение да се остави на милостта на този груб човек. Канеше се да откаже, когато той заговори отново:

— Жена ми ще се зарадва да ви предложи вечеря. А имам и топла пристройка, където можете да преспите, ако предпочетете да спите сами.

Това, че имаше жена, променяше нещата съществено. Приемането на гостоприемство от едно семейство щеше да е достатъчно безопасно. Все пак Алиена се поколеба. След това си помисли за огнище, купа с гореща каша, чаша вино и сламена постеля с покрив отгоре.

— Ще съм ви благодарна — каза тя. — Нямаме нищо, с което да ви платим — казах истината, че нямаме пари — но един ден ще се върнем и ще се отплатим.

— Става — отвърна лесничеят. Отиде при огъня и го стъпка.

Алиена и Ричард се качиха на конете — още не бяха ги разседлали. Лесничеят се върна при тях и рече:

— Дайте ми юздите.

Беше разколебана, но му ги отстъпи, Ричард също. Мъжът закрачи през гората, повел животните. Алиена щеше да предпочете да държи юздите сама, но реши да го остави да ги води.

Оказа се по-далече, отколкото ги бе уверил. Бяха пътували три или четири мили и вече бе станало тъмно, докато стигнат малката дървена къща със сламен покрив в края на някакво поле. Но от кепенците струеше светлина и миришеше на сготвено, и тя слезе зарадвана от коня.

Жената на лесничея чу шума от копитата и се показа на вратата. Мъжът й каза:

— Млад лорд и лейди, сами в гората. Дай им да пият нещо. — Обърна се към Алиена. — Хайде, влизайте. Аз ще се погрижа за конете.

Не й хареса заповедническия му тон — щеше да предпочете тя да се разпорежда — но не изпитваше желание да разседлава сама коня си, затова влезе. Ричард я последва. Къщата беше опушена и вмирисана, но вътре бе топло. Имаше крава, вързана в ъгъла. Алиена се радваше, че мъжът бе споменал за пристройка: никога не беше спала с добитък. Над огъня къкреше котле. Седнаха на пейка и жената им даде по паница със супа от котлето. Миришеше на дивеч. Като видя лицето на Ричард, тя се стъписа.

— Какво е станало с вас?

Ричард отвори уста да отвърне, но Алиена го изпревари.

— Имахме много премеждия. Тръгнали сме да видим краля.

— Разбирам — рече жената. Беше дребна жена, с мургава кожа и сдържана. Не настоя с въпросите си.

Алиена бързо изяде супата си и й се дощя още. Протегна паницата си, но жената извърна поглед и тя се озадачи. Не разбираше ли какво иска? Или нямаше повече. Канеше се да й заговори рязко, когато лесничеят влезе.

— Ще ви покажа плевника, където можете да спите — рече той. Откачи лампа от куката до вратата. — Елате с мен.

Алиена и Ричард станаха. Тя се обърна към жената:

— Още нещо ми трябва. Можеш ли да ми дадеш някоя стара рокля? Нямам нищо под това наметало.

Жената кой знае защо я изгледа ядосано.

— Ще видя какво мога да намеря — измърмори тя.

Алиена отиде до вратата. Лесничеят я оглеждаше някак странно, зяпнал в наметалото й все едно, че можеше да види под него, ако се взреше по-добре.

— Води ни! — заповяда му тя рязко.

Той се обърна и излезе навън.

Поведе ги покрай задната страна на къщата през зеленчукова леха. Полюшващата се светлина на лампата огря малка дървена постройка, сайвант по-скоро, отколкото плевник. Мъжът отвори вратата и тя се блъсна в кацата, оставена да събира дъжда от покрива.

— Погледнете. Вижте дали ви устройва.

Ричард влезе пръв.

— Донеси светло, Али.

Тя се обърна да вземе лампата от лесничея. В това време той я бутна силно, тя се прекатури на една страна през прага в плевника и се блъсна в брат си. Двамата паднаха на кълбо на пода. Стана тъмно и вратата се затръшна. Отвън се чу някакъв странен звук, сякаш преместиха нещо пред входа.