Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

Когато успя да го приближи достатъчно, намота въжето на пилона, за да не може да се издърпа. Но щом Ричард посегна да сложи оглавника му, конят изметна глава и го избегна.

— Опитай се първо да поставиш седлото — каза му тя. Говореше към животното и го потупваше по мускулестата шия, докато брат й надигна грамадното седло и го завърза. Конят изглеждаше донякъде победен. — Хайде, бъди добър — заговори му твърдо Алиена, но конят не се излъга: долови паниката й под повърхността. Ричард се приближи с оглавника, а конят изпръхтя и се опита да се отдръпне. — Имам нещо за теб — каза девойката и бръкна в празния джоб на наметалото си. Животното се подведе. Поднесе му празна шепа, но конят наведе глава и задуши в дланта й, търсейки храна. Тя усети грапавия му език по дланта си. Докато главата му беше наведена и устата отворена, Ричард нахлузи оглавника.

Алиена погледна отново със страх към цитаделата. Всичко беше тихо.

— Качвай се — заповяда на брат си.

Той сложи стъпалото си на високото стреме — не без усилие — и се метна на гърба на грамадния кон. Момичето отвърза въжето от пилона.

Конят изцвили силно.

Сърцето й бързо заби. Звукът можеше да е стигнал до цитаделата. Мъж като Уилям щеше да разпознае цвиленето на собствения си кон, особено на толкова скъп кон като този. Можеше да се е събудил.

Побърза да развърже другия. Изстиналите й пръсти зашариха в паника по възела. Мисълта как Уилям се събужда я беше накарала да изгуби самообладание. Щеше да отвори очи, да се надигне, да се озърне наоколо, да си спомни кой е и да се зачуди защо конят му беше изцвилил. Щеше със сигурност да дойде. Не можеше да понесе да види лицето му отново. Онова срамно, жестоко, ужасно болезнено нещо, което й бе причинил, отново се върна в ума й.

— Хайде, Али! — прошепна припряно Ричард. Конят му вече беше изнервен и нетърпелив. Беше му трудно да го задържи на място. Трябваше да го подкара в галоп на миля-две, докато го умори, след това щеше да е по-отстъпчив. Животното изцвили отново и започна да пристъпва настрани.

Най-сетне Алиена успя да развърже възела. Изкушаваше се да хвърли въжето, но така нямаше да може отново да върже жребеца при нужда, затова го намота набързо и го пристегна за една каишка на седлото. Трябваше да пригоди стремената — бяха с подходяща дължина за коняря на Уилям, с около педя по-висок от нея, тъй че щяха да са много ниско за нея, докато е на седлото. Но си представи как Уилям слиза по стълбите, минава през залата, излиза навън и…

— Не мога да задържам този кон повече — оплака се Ричард.

Алиена беше наплашена и изнервена като бойния кон. Метна се на жребеца. От сядането я заболя отвътре и единственото, което можеше да направи, бе да се задържи на седлото. Ричард подкара коня си към портата, а нейният го последва, без да го е пришпорила. Не можеше да стигне шпорите, както беше очаквала и трябваше да го стегне с колене. На излизане чу вик някъде зад себе си и простена:

— О, не.

Видя как брат й сръга коня си и огромното животно се понесе напред в лек тръс. Нейният пое след него. Беше благодарна, че правеше всичко като бойния кон, защото сама нямаше да може да го управлява. Ричард отново пришпори бойния кон и той набра скорост, докато преминаваха през порталния свод. Алиена чу нов вик, много по-близо този път. Погледна през рамо и видя Уилям и слугата му, които тичаха задъхани през двора зад нея.

Конят на Ричард бе неспокоен и щом видя откритото поле пред себе си, наведе глава и се втурна в галоп. Прехвърлиха с тропот дървения подвижен мост. Алиена усети, че нещо я дърпа за бедрото и видя с крайчеца на окото си мъжка ръка, която посягаше към връзките на седлото. Но след миг вече я нямаше и тя разбра, че са се измъкнали. Вълна на облекчение я обля, но после болката отново я жегна. Усети как я прониза отвътре, докато конят препускаше в галоп през полето — също както докато мръсният Уилям проникваше в нея — и по бедрото й потече гореща кръв. Остави коня да тича сам и стисна очи, за да притъпи болката, но ужасът от предната нощ се върна в ума й и тя отново видя всичко зад затворените си клепачи. Препускаха през полето, а тя шепнеше в ритъм с тропота на конските копита: Не помня, не помня, не помня, не помня.

Конят й зави надясно и Алиена усети, че се изкачват по лек склон. Отвори очи и видя, че Ричард е отклонил от разкаляната пътека и е поел косо към горите. Помисли си, че сигурно иска бойният кон хубаво да се умори, преди да забави хода. Двете животни щяха да са по-лесни за управляване след тежка езда. Скоро усети, че силите на нейния отпадат и се поизправи в седлото. Конят забави, после премина в тръс, сетне — до ходом. Конят на Ричард все още имаше енергия за изгаряне и дръпна напред.