Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

— Доведи момчето тук — обърна се Уилям към Уолтър. — Искам да види всичко.

По някаква причина мисълта, че го прави пред очите на Ричард, се оказа ужасно пикантна.

Уолтър бутна момчето напред и го натисна на колене.

Лордът коленичи на пода и разтвори краката на Алиена. Тя започна да се бори. Падна отгоре й, опитвайки се да я принуди да се предаде, но тя продължи да се съпротивлява и не можеше да проникне в нея. Ядоса се. Това разваляше всичко. Надигна се на лакът и я удари през лицето с юмрука си. Тя изкрещя и бузата й пламна, но щом се опита да влезе в нея, започна отново да се бори.

Изведнъж Уилям се вдъхнови.

— Отрежи ухото на момчето, Уолтър.

Алиена се укроти.

— Не! — извика хрипливо. — Оставете го на мира… не го наранявай повече.

— Разтвори си краката тогава.

Зяпна го, с широко отворени от ужас очи пред отвратителния избор, който й беше наложил. Болката й му носеше наслаждение. Уолтър, който играеше играта си съвършено, извади ножа си и го опря до дясното ухо на Ричард. Поколеба се за миг, след което с почти нежно движение отряза меката част на момчешкото ухо.

Ричард изпищя. От малката рана плисна кръв. Парченцето плът падна върху задъханите й гърди.

— Спрете! — Изкрещя тя. — Добре. Ще го направя. — Разтвори краката си.

Уилям плю на ръката си и потърка влагата в слабините й. Вкара пръстите си в нея. Тя изпищя от болка и това го възбуди още повече. Наведе се отгоре й. Лежеше неподвижна и напрегната. Очите й бяха затворени. Тялото й беше хлъзгаво от пот заради борбата, но трепереше. Уилям се намести удобно, след това се задържа, наслаждавайки се на очакването и страха й. Озърна се към другите двама. Ричард продължаваше да гледа ужасено. Уолтър наблюдаваше алчно.

— После е твой ред, Уолтър.

Алиена простена отчаяно.

Изведнъж той я прониза грубо, натика го колкото може по-силно и навътре. Усети съпротивата на девствеността й — истинска девственица! — и влезе отново, брутално. Заболя го, но нея я заболя още повече. Тя изпищя. Блъсна още веднъж, още по-силно и усети разкъсването. Лицето на Алиена беше пребледняло, главата й се отпусна настрани и тя припадна. Най-сетне Уилям изля семето си в нея и започна да се смее и да се смее, с триумф и наслада, докато се изцеди.

Бурята бушуваше почти през цялата нощ, а някъде на разсъмване секна. Внезапната тишина събуди Том Строителя. Докато лежеше в тъмното, заслушан в тежкия дъх на Алфред от едната си страна и по-тихото дишане на Марта от другата прецени, че утрото може би щеше да е ясно. А това означаваше, че ще може да види изгрева на слънцето за първи път от две или три седмици. Бе чакал този миг.

Стана и отвори вратата. Все още беше тъмно. Имаше много време. Сбута сина си с крак.

— Алфред! Събуди се! Ще има изгрев.

Алфред изпъшка и се надигна. Марта се обърна в постелята, без да се събуди. Том отиде до масата и вдигна капака на глинената купа. Извади полуизядения самун и отряза два дебели резена, един за себе си и един за Алфред. Седнаха на пейката и закусиха.

В стомната имаше малко ейл. Том удари една дълга глътка и я подаде на сина си. Агнес щеше да ги накара да пият с чаши, както и Елън, но в къщата сега нямаше жена. Щом Алфред изгълта дела си, излязоха навън.

Небето ставаше от черно на сиво, докато прекосяваха манастирския двор. Том се канеше да иде до къщата на приора и да вдигне Филип от сън, но той вероятно бе разсъждавал по подобен начин, защото вече стоеше сред руините и редеше молитви, коленичил и загърнат в тежко наметало. Задачата им бе да установят точна линия изток — запад, която щеше да очертае оста, около която да се строи новата катедрала.

Строителят беше приготвил всичко от доста време. В източния край беше забил в земята железен прът с отвор на върха като ухото на игла. Прътът беше висок почти колкото него, тъй че „ухото“ му бе на равнището на очите му. Беше го укрепил със смес от каменни парчета и хоросан, за да не може да се мести произволно. Тази сутрин щеше да постави друг такъв прът, право на запад от първия, в другия край на терена.

— Смеси малко хоросан, Алфред.

Алфред тръгна да донесе пясък и вар. Баща му отиде до навеса с инструментите си и взе един малък чук и втория прът. После застана до западния край на обекта и се приготви да чака изрева на слънцето. Филип привърши молитвите си и дойде при него, докато момчето бъркаше пясъка и варта с вода на дъската.

Небето изсветля и тримата се напрегнаха. Наблюдаваха източната стена на манастирския двор. Най-сетне червеният слънчев диск надникна отгоре.