Кен Фолет - Устоите на Земята (Част първа)

Преди да е успял да помисли още нещо, Уейлрън пристъпи напред и се поклони, а Хенри каза:

— Помниш Уейлрън Бигод, новия епископ на Кингсбридж.

— Да, но този кой е? — отвърна Стивън и погледна към Филип.

— Това е моят приор — обясни Уейлрън.

Уейлрън не каза името му, затова Филип допълни:

— Филип от Гуинед, приор на Кингсбридж. — Гласът му прозвуча по-силно, отколкото възнамеряваше. Поклони се.

— Елате насам, отче приор — подкани го Стивън. — Изглеждате уплашен. Какво ви притеснява?

Филип не можа да измисли какво да отговори на това. Беше притеснен от толкова много неща. В отчаянието си изтърси:

— Притеснен съм, защото нямам чисто расо, което да си облека.

Стивън се засмя, но не грубо.

— Тогава престанете да се притеснявате — рече той и добави, като се озърна към добре облечения си брат: — Харесва ми да видя монах, който прилича на монах, а не на крал.

Филип се почувства малко по-добре.

— Чух за пожара — каза Стивън. — Как се оправяте?

Филип отвърна:

— В деня на пожара Господ ни изпрати строител. Той възстанови портиците много бързо и използваме криптата за богослужения. С негова помощ разчистваме развалините да е готово за пресъграждане. И е нарисувал планове за нова църква.

Уейлрън повдигна вежди при тези думи: не знаеше за плановете. Филип щеше да му каже, ако го бяха попитали, но не бяха. Кралят каза:

— Похвално. Кога ще започнете да строите?

— Веднага щом успея да намеря пари.

Епископ Хенри се намеси:

— За това съм довел приор Филип и епископ Уейлрън да се видят с теб. Нито приоратът, нито диоцезът разполагат със средства да финансират толкова голям проект.

— Нито Короната, скъпи братко — заяви Стивън.

Филип се обезкуражи. Това не беше обещаващо начало.

— Знам — каза Хенри. — Затова търсех начин, по който да ги улесниш да пресъградят Кингсбридж, но без ти да плащаш цената.

Стивън го погледна скептично.

— И успя ли да измислиш такава гениална, за да не кажа магическа, схема?

— Да. Предложението ми е да дадеш земите на графството Шайринг на диоцеза, за да финансира строителната програма.

Филип затаи дъх.

Кралят изглеждаше замислен.

Уейлрън отвори уста да заговори, но Хенри с жест го накара да замълчи.

— Умна идея — каза кралят. — Бих искал да го направя.

Сърцето на Филип подскочи.

— За съжаление — продължи кралят, — току-що фактически обещах графството на Пърси Хамли.

От устните на Филип се изтръгна стон. Беше си помислил, че кралят ще каже „да“. Разочарованието го преряза като нож.

Хенри и Уейлрън бяха потресени. Никой от двамата не бе очаквал това.

Хенри проговори пръв:

— Фактически?

Кралят сви рамене.

— Бих могъл да се измъкна от обещанието си, макар и не без известно неудобство. Но в края на краищата Пърси бе този, който даде изменника Бартоломю на правосъдието.

Уейлрън избухна:

— Не без нашата помощ, милорд!

— Знаех, че сте изиграли известна роля в…

— Аз бях този, който каза на Пърси Хамли за заговора срещу вас.

— Да. Между другото, вие как научихте за него?

Филип помръдна на място. Бяха на хлъзгав терен. Никой не биваше да научи, че сведението бе дошло първоначално от неговия брат Франсис, защото Франсис все още служеше при Робърт Глостър, комуто бяха простили за участието му в заговора.

— Сведението дойде от изповед на смъртно легло.

Филип се успокои. Уейлрън повтаряше лъжата, която той му беше казал, но все едно, че „изповедта“ е била пред него, а не пред Филип. Беше повече от доволен, че вниманието към неговата роля в това е отклонено.

— Все пак не бяхте вие тоя, който нападна замъка на Бартоломю, постави на карта живота си и плени изменника. Беше Пърси — изтъкна кралят.

— Би могъл да възнаградиш Хамли и по друг начин — вметна Хенри.

— Шайринг е това, което иска Пърси — заяви кралят. — Той познава района. Ще управлява там ефикасно. Бих могъл да му дам Кеймбриджшър, но дали обитателите на блатата ще го последват?

— Би трябвало да се отблагодариш първо на Бога, а след това на хората. Бог те направи крал — извиси глас Хенри.

— Но Пърси арестува Бартоломю.

Хенри настръхна при тази непочтителност.

— Бог властва над всички неща…

— Не ме притискай в решението ми — прекъсна го Стивън, вдигайки дясната си ръка.

— Разбира се — отстъпи смирено брат му.

Беше ярка демонстрация на кралска власт. За момент бяха говорили почти като равни, но Стивън бе успял да върне надмощието си с една дума.